Авемпарта

Терън Ууд се появи от реката няколко мига по-късно, нарамил кобилица с две пълни кофи вода. Никакво колебание не прояви при вида на застаналия сред останките от дома му Ейдриън. Прекрачи право край него. Остави кофите и започна да прелива водата в три големи кани.

- Пак ли си тука? - попита, без да повдига глава. - Тя ми каза, че ви е платила в сребро, за да дойдете. Това ли правите? Възползвате се от простите момичета? Ако си дошъл тук с намерението да изстискаш повече монети от мене, ще да се разочароваш.

- Не съм дошъл тук за пари.

- Нима? Защо тогава? - запита, докато се заемаше с втората кофа. -Ако си тук, за да задигнеш оная сопа или меч, или каквото там лудият сакат мисли, че има в кулата, не трябва ли сега да се опитваш да преплуваш реката?

- Партньорът ми в момента се е заел точно с това.

- А-ха, той е плувецът, значи? А ти какво си, оня, дето изстисква парите от нещастните фермери? Виждал съм такива като тебе - обирджии и измамници: плашите хората, та да ви дадат пари срещу живота си. Е, това няма да проработи този път, приятелю.

- Казах ти, че не съм тук за пари.

Терън хвърли кофата в краката си и се обърна:

- Тогава защо си се домъкнал?

- Напусна погребението рано и се притеснявах, че може да не си чул новините. Цялото село ще прекара нощта зад стените на замъка.

- Благодаря за сведенията - той се обърна и затапи каните. Вдигна отегчен поглед: - Още ли си тука?

- Колко точно си опитен в боя? - попита Ейдриън.

Фермерът го прониза с поглед:

- Какво ти влиза в работата?

- Както сам посочи, дъщеря ти ни плати порядъчно, за да ти помогнем да убиеш чудовището. Моят приятел работи над сдобиването с подходящо оръжие. Аз съм тук, за да се уверя, че знаеш какво да правиш с него, когато то бъде доставено.

Терън Ууд прокара език по зъбите си.

- Каниш се да ме тренираш, тъй ли?

- Нещо подобно.

- Не ми трябват уроци - взе кофите и кобилицата и започна да се отдалечава.

- Нямаш си и понятие от сражение. Някога изобщо държал ли си

меч?

Терън подскочи:

-Не, обаче изоравам пет акра дневно. Прехвърлям половин корд дърва до обед. Веднъж оцелях в снежна буря, заварила ме на осем мили от най-близкия подслон. И изгубих цялото си проклето семейство в една нощ! Ти правил ли си нещо подобно?

- Не цялото

- напомни му Ейдриън.

- Тези, които имаха значение.

Ейдриън изтегли меча си и пристъпи към Терън, който проследи движението му с безразличие.

- Този тип дълъг меч се нарича бастард - каза Ейдриън, докато подхвърляше оръжието в краката на фермера, - заради това ми се струва, че ти подхожда. Вдигни го и замахни към мен.

- Имам си по-важна работа от това да си играйкам с тебе - обяви Те-

рън.

- Както си имал и по-важна работа от грижата за семейството си онази нощ?

- Внимавай в картинката, момче.

- Както когато си наблюдавал беззащитния си внук? Каква беше истинската причина, Терън? Защо работеше до толкова късно онази нощ? И не ми пробутвай онези глупости за синовното благополучие. Опитвал си се да събереш допълнителни пари за нещо, което ти

си искал. Желано толкова силно, че си оставил семейството си да умре.

Фермерът вдигна меча, издувайки бузи и отърсвайки рамене, с про-съскващ между зъбите дъх:

- Не съм ги оставил да умрат. Не бях аз!

- За какво ги изтъргува, Терън? Някаква идиотска мечта? Не ти е пукало за сина ти, всичко е било единствено заради тебе. Ти искаше да бъдеш дядото на магистрат. Ти искаше да си голямата клечка, нали? И би направил всичко, за да реализираш тази мечта. Работел си до късно. Не си бил там. Заради това ли позволи синът ти да умре? Никога не си се интересувал от тях. Грижел си се само за себе си.

Фермерът хвана меча с две ръце и нападна Ейдриън, замахвайки към него. Боецът отстъпи встрани и замахът пропусна, а Терън падна на земята, повлечен от инерцията.

- Остави ги да умрат, Терън. Не си бил сред тях, както мъжът трябва да постъпва. От мъжа се очаква да защитава семейството си, а ти какво правеше? Работел си на полето за каквото ти си искал. Каквото ти е трябвало да имаш.

Фермерът се изправи и атакува отново. Още веднъж Ейдриън отстъпи встрани. Този път Терън съумя да остане на крака и нанесе още няколко безредни удара. Ейдриън изтегли един от късите си мечове и отби атаките. Старият фермер бе побеснял и удряше маниакално, размахвайки меча като брадва с единични, разсичащи удари, които нарушаваха равновесието му. Скоро на Ейдриън не се налагаше да парира и просто отстъпи встрани. Лицето на Терън ставаше все по-червено с всеки пропуск. Сълзи изпълваха очите му. Накрая старецът се строполи в прахоляка, изтощен и объркан.

- Не аз ги убих - изкрещя той. - Тя беше! Тя остави светлината. Тя остави вратата отворена.