Авемпарта

- Не иска да ви убие наведнъж и не е демон - увери ги Ейдриън.

- Откъде знаеш?

- Убива само по един или двама, нали? Ако може да разруши къщата на Терън Ууд или да откърти покрива на Мей Дръндъл за секунди, то лесно би могло да унищожи цялото село за една нощ, но не го прави. Не го прави, защото не се опитва да ви избие всичките. Убива, за да се нахрани. Звярът не е демон, а хищник - селяните заобсъждаха тези му думи и ко-гато замлъкнаха, той продължи: - Каквото съм чул досега е, че никой не е виждал създанието и че няма оцеляла жертва. Е, това не ме изненадва ни най-малко. Как очаквате да оцелеете, докато седите сами в тъмното, чакайки да бъдете изядени? Никой още не го е виждал, понеже то не желае да бъде видяно. Като всеки хищник, то се прикрива преди да нападне и търси най-слабата жертва: изолираните, младите, старите, болните. Всички вие сте се разделяли на удобни хапчици. Твърде неустоимо удобни. Ако се групираме, звярът би предпочел да ловува елен или вълк вместо нас.

- Ами ако грешиш? Ами ако никой не го е виждал, защото е демон, който не може да бъде видян? Би могъл да бъде невидим дух, който се храни с ужас. Не е ли така, дяконе?

- Ах... ами... - започна дяконът.

- Би могъл, но не е - увери ги Ейдриън.

- Откъде знаеш?

- Защото партньорът ми го е видял миналата нощ.

Това изненада групата и няколко разговора се отвориха едновременно. Ейдриън забеляза Пърл да седи на тревата и да се взира в него. Мнозина задаваха въпроси едновременно и Ейдриън замаха с ръце, за да ги усмири.

- Как изглежда? - запита жена с изгоряло от слънцето лице и бяла забрадка.

- Тъй като аз не го видях, бих предпочел самият Ройс да ви каже. Той ще се върне преди смрачаване.

- Как е могъл да види нещо в тъмното? - запита скептично един от по-старите фермери. - Аз надникнах, когато се разнесе писъкът и беше мрачно като дъното на кладенеца, дето си се покатерил. Няма начин да е видял нещо.

- Той видя прасето! - извика Тад Ботуик.

- Какво, момче? - запита Дилън Макдърн.

- Прасето, в къщата ни миналата нощ - каза развълнувано Тад. - Беше тъмно и прасето побягна, но той го видя и го улови.

- Точно така - припомни си Ръсел Ботуик. - Точно бяхме угасили огъня и аз не можех да видя вдигнатата пред лицето си ръка, но той хвана тичащо прасе. Може би е видял нещо.

-Въпросът е - продължи Ейдриън, - че всички имаме по-голям шанс да оцелеем, ако се държим заедно. Дяконът любезно ни покани да се присъединим към него зад закрилата на крепостни стени и солиден покрив. Струва ми се, че е най-добре да се вслушаме в мъдростта му и да започнем да организираме преместването, както и да съберем храна преди да се мръкне. Все още имаме предостатъчно време да накладем силни огньове.

Сега гледаха към Ейдриън и кимаха. Все още имаше и такива, които изглеждаха неубедени, но дори и скептиците изглеждаха обнадеждени. Оформяха се малки групици, които обсъждаха планове.

Ейдриън седна и започна да се храни. Кървавицата не му допадна особено и затова се концентрира върху пушената риба, която бе великолепна.

- Ще доведа воловете - чу Макдърн да казва. - Брент, ти иди докарай каруцата и си вземи и брадвата.

- Ще ни трябват лопати и триона на Уент - каза Винс Грифин. - Той винаги го държеше наточен.

- Ще пратя Тад да го донесе - обяви Ръсел.

- Вярно ли е? - Ейдриън вдигна очи от чинията и видя Пърл. Лицето й бе все така мръсно като вчера. - Твоят приятел наистина ли е уловил прасе в тъмното?

- Ако не ми вярваш, попитай го лично вечерта.

Над главата на момиченцето съзря Тракия. Тя седеше сама на земята близо до гробовете на Касуелови. Забеляза я да отрива бузи. Боецът остави опразнената чиния на масата, усмихна се на Пърл и отиде при Тракия, която не реагира на приближаването му, затова приклекна до нея.

- Какво има?

- Нищо - тя поклати глава, скривайки лице зад косата си.

Ейдриън хвърли поглед към пътеката, сетне към селяните. Жените

отсервираха, а мъжете събираха инструменти. И двата пола разговаряха шумно.

- Къде е баща ти? Мярнах го по-рано днес.

- Отиде си вкъщи - обяви девойката с подсмърчане.

- Какво ти е казал?

- Нищо ми няма, всичко е наред - тя се изправи, изчисти роклята и избърса очи. - Трябва да помогна с чистенето. Извини ме.

* * *

Ейдриън излезе на полето и още веднъж се изправи срещу останките на фермата на Ууд. Покривните греди килнати на една страна, рамката разцепена, сламата разпръсната. Така изглеждат разбитите мечти. Фермата мязаше на прокълната, обитавана от духове, само дето един от тях не си беше вкъщи. Нямаше и следа от дъртия фермер и косата си почиваше изоставена, подпряна на разбитата стена. Ейдриън се възползва от възможността да надникне вътре и разгледа разнебитената мебелировка, счупените шкафове, разкъсаните дрехи и кървавите петна. Сред руините имаше един-единствен стол в средата на стаята, близо до малка дървена люлка.