Авемпарта

Ефирни банери висяха високо над главата му, всеки обсипан с непонятни за Ройс символи. Може да са били кралски символи, закони, указателни табели или просто декорации. Но и след хилядолетие, линиите изглеждаха ярки. Това бе умение, непосилно за простосмъртни, рожба на невъобразима култура. Ройс не бе влизал в други елфически сгради досега и това беше първият му досег със свят, изглеждащ необикновено спокоен. Неподвижен, утихнал и красив. Макар да не приличаше на нищо, което Ройс бе виждал преди, в него се зараждаше чувството, че всичко това е някак познато. Изпълни се със спокойствие, докато крачеше по коридорите. Самите сенки и форми докосваха струни в ума му, за чието съществуване дори и не бе подозирал. Всичко наоколо му мълвеше на непонятен език. Долавяше само дума или фраза в лавината усещания, които го заливаха, озадачаващи и същевременно пленителни, докато той вървеше безцелно като заслепен от ярка светлина.

Вървеше от стая в стая, прекосяваше стълбища и балкони, без да следва някаква съзнателно избрана посока; само вървейки, вслушвайки се и разглеждайки. С тревога забеляза, че всяка негова стъпка се отбелязва ясно в наслояваната с векове прах. И все пак бе удивен да открие, че подът под стъпките му разкриваше прилична на кристална вода повърхност.

Преминавайки през различните стаи, той се почувства като в музей, изгубен в миг застинало време. Пред празните столове все още имаше чинии, някои захвърлени настрана - обърнати в разигралата се преди почти хилядолетие тревога. Книги лежаха разтворени на същата страница, която някой бе чел преди деветстотин години и все пак Ройс знаеше, че тази постройка е била древна дори и за тогавашните обитатели. Даже и без драматичната си история, Авемпарта щеше да бъде монумент - свещена структура - за елфите, връзка с отдавна отминала ера. Това не беше цита-дела. Нямаше представа на какво се дължи това му усещане, но знаеше: сградата бе нещо много повече от обикновена крепост.

Есрахаддон бе оставил Ройс почти веднага, след като влязоха и го бе насочил в сегашната му посока. Бе казал, че мечът може да бъде намерен някъде над входа, но че неговият път водел в друга посока. Бяха изминали часове от раздялата им и светлината отвън бе започнала да помръква. Ройс все още не бе намерил меча. Гледки, звуци и миризми го отклоняваха от пътя му. Това бе твърде много за обмисляне наведнъж, прекалено много за класифициране и скоро той се почувства загубен.

Започна да върви обратно по стъпките си, когато откри, че те се въртяха в кръг. Бе започнал да се притеснява, когато дочу нов звук. За разлика от всичко досега, този звук бе притеснителен. Представляваше ритмичния резонанс на тежко дишане.

Стъпките на крадеца бяха обходили всеки възможен път с изключение на един. Този отвеждаше до друго стълбище, откъдето дишането се разнасяше по-силно. Ройс бе изгубил ориентация колко етажа се е изкачил, но със сигурност знаеше, че не е виждал мечове. Бавно и колкото се може по-тихо, той се запромъква напред.

Бе направил не повече от пет крачки, когато забеляза първия меч. Лежеше покрит в прах на едно стъпало в близост до скелет. Платът отдавна бе изгнил, но бронята се беше запазила. Нагоре откри още тела. Бяха два типа: човешки в широки тежки нагръдници и наколенници и елфически в деликатни сини брони. Тук се бе провела последната отчаяна битка в закрила на императора. Хора и елфи бяха падали един връз друг.

Ройс се наведе и прокара палец по плоската страна на острието в краката си. Прахта отстъпи място на удивителния блясък на елфическа стомана, но по острието нямаше символи. Ройс погледна нагоре по стълбите и колебливо прекрачи телата, докато възобновяваше изкачването си.

Дишането се усилваше, подобно на отекващ в пещера вятър. Пред него се изправи стая и тих като котешка сянка, Ройс се промъкна вътре. Тя бе кръгла, в нея имаше още едно стълбище. С влизането си можа да усети свеж въздух. Тънки и високи прозорци пропускаха дневната светлина, но Ройс усети, че някъде високо над него има много по-голям отвор.

Най-сетне откри стойка с елфически мечове, прикрепени към стената в украсени кутии. Отделена от стаята с деликатна верига, тази част изглеждаше като мемориал. Пред мечовете имаше паметна плоча, гравирана с изящна писменост. По стените също имаше надписи. Ройс знаеше само няколко думи, а и тези надписи бяха изписани с такива украшения, че той не можеше да разчете нищо, макар поне да разпознаваше някои букви.

Имаше десетки мечове. Всички изглеждаха еднакви и дори без да ги докосва, Ройс ясно можеше да види инкрустациите върху остриетата. Едно място бе празно.

С лека въздишка, той си наложи да бъде спокоен и още веднъж се заизкачва. Въздухът ставаше все по-свеж с всяка крачка, течения насъби-раха прах и боклуци по ъглите. По-нагоре започнаха да се появяват отклонения към различни коридори, но Ройс имаше предчувствие и продължаваше да се изкачва по посока на дишането.