Авемпарта

- Но не забравяй да стоиш настрана - добави Салдур. - Не искаме да впримчим лисицата преди да ни е отвела до леговището си.

* * *

Ейдриън сгъна одеялото на два пъти по дължина, сетне го нави плътно и го пристегна с две кожени каишки. Бе подредил цялото останало им оборудване на спретнати купчинки по земята. Все още разполагаха с всички принадлежности за лагеруване, храна и зоб. Ройс имаше седло, юзди и дисаги, но Ейдриън бе изгубил своите заедно с оръжията си при изчезването на Мили. Щеше да е невъзможно да носят целия товар само с един кон и същевременно да го яздят. Щяха да натоварят Мишка и вървят пеша до дома.

- Ето къде си.

Ейдриън вдигна очи и видя Терън да се задава откъм Ботуикови, отправил се към кладенеца с празна кофа в ръка.

- Снощи не те видях. Притеснявах се да не ти се е случило нещо.

- Изглежда всички са извадили късмет тази нощ - каза Ейдриън.

- Всички в селото - да. Но ония в замъка не ще да са се справили толкова добре. Чухме много писъци и викове, а и тази сутрин не празнуваха. Чини ми се, че планът им да утрепят звяра не е протекъл както ще да са се надявали - фермерът плъзна поглед по екипировката. - Стягаме багажа, а? Значи и вие тръгвате?

- Не виждам защо да не го сторим. Вече нищо не ни задържа тук. Как е Тракия?

- Добре е, среща се с благородници. Вече може да ходи без проблем, а главоболието е почти отшумяло. Ще тръгнем утре сутринта, предполагам.

- Радвам се да го чуя - каза Ейдриън.

- Кой е приятелят ти? - Терън посочи с жест джуджето, седнало няколко фута настрани в сянката на топола.

- А, да. Терън, запознай се с Магнус. Той е по-скоро познат, отколко-то приятел - замисли се над думите си и добави: - Всъщност е по-скоро враг, когото наглеждам.

Терън кимна, макар и с объркана физиономия, а джуджето изръмжа нещо, което и двамата не можаха да чуят.

- А урокът ми? - попита фермерът.

- Шегуваш ли се? Не виждам смисъл от него, при положение, че и двамата заминавате утре.

- Зает си с нещо друго ли? Пък и пътят е опасен и не би ми навредило да науча някой и друг трик. Или това е твоят начин да намекнеш, че вече ще ми искаш пари?

- Не - Ейдриън му махна с ръка. - Вземай тоягите.

По обед слънцето напичаше здравата, а и Ейдриън се беше вече изпотил от тренировката с Терън, който напредваше бързо. Магнус седеше на обърната кофа и ги наблюдаваше с интерес. Ейдриън обясняваше правилната форма, как да се изпълняват правилно намушкващите удари и захватите, което бе трудно с дръжки от гребла.

- Ако хванеш меча с две ръце, жертваш обхват и подвижност, но пък придобиваш огромна сила на удара. Добрият боец знае кога да премине на двуръчен захват и обратно. Ако се защитаваш срещу някой с по-дълъг досег, по-добре е да използваш една ръка, но ако трябва да забиеш меча си в тежка броня - приемайки, че не носиш щит в другата ръка -хвани дръжката с две ръце и нанеси удар. Не забравяй да крещиш, дока-то го правиш, както те бях учил. Вложи цялата си сила в удара. Солиден нагръдник няма да спре мушкащ удар с меч, защото не това е предназначението му. Бронята предпазва срещу разсичане или подхлъзва върха на острието, не му позволявайки да намушка. Затова професионалните бойци носят гладки, неукрасени брони. Принцовете и херцозите се разхождат важно-важно с украсени нагръдници и тънка метална броня с тежка гравировка, което си е все едно да си затворен в смъртоносен капан. Но те в действителност не се бият, рицарите го вършат вместо тях. Тяхната цел е просто да изглеждат красиви. Та когато намушкваш, идеята е да се целиш в гънка, вдлъбнатина или сглобка в бронята, която ще захване острието. Мишниците са идеални цели, както и подносният предпазител. Забий четирифутов меч в него и няма защо да се притесняваш за контраатака.

- Как очакваш да научиш бедния човек на каквото и да било без мечове?

Двамата се обърнаха и видяха Моувин Пикъринг да се приближава, облечен в семпла синя туника. Спретнатият лорд от Галилин бе изчезнал, вместо това приличаше много на момчето, видяно за пръв път от Ейдри-ън в Дрондил Филдс. В ръцете си носеше два меча, а на гръб бе преметнал два малки кръгли щита.

- Видях ви от стената и си помислих, че тези могат да ви свършат работа - каза, докато подаваше меч и щит на Терън, който ги прие непохватно. - Това са резервните ни оръжия.

Терън изгледа младежа подозрително, сетне се обърна към Ейдриън.

- Давай - каза му боецът, обърсвайки потта от челото си с ръкав. -Той е прав, трябва да усетиш истински меч.

Терън изглеждаше объркан как точно да държи щита и Моувин започна да го напътства, показвайки му къде да промуши ръка под кожените дръжки.

- Виждаш ли, Ейдриън? Помага да покажеш на ученика си как да държи истински щит. Освен ако не очакваш, че ще прекарва времето си във войни с кленови дървета. Впрочем къде са оръжията ти?

Ейдриън изглеждаше смутен:

- Загубих ги.

- Не носеше ли достатъчно за петима?

- Имах тежка седмица.

- А ти кой си? - Моувин попита джуджето.

Ейдриън започна да отговаря, сетне спря. Олрик вероятно бе казал на Моувин за джуджето-кралеубиец:

- Той? Никой.