Авемпарта

- Да, но архиепископът не искаше какъв да е меч. Настояваше за изработката на елфически меч. Даде ми купчина стари графики, по които да се ръководя. Бяха много добри, съдържаха описание на нужните материали и пропорциите, но не е същото като да разгледаш оригинала - джуджето задържа погледа си върху Ройс многозначително. - Бе ми казано, че други подобни мечове могат да бъдат намерени в кулата. Дойдох тук и прекарах цял ден в катерене насам-натам, но така и не открих начин да вляза. Няма врати и прозорци, само неща като това.

- Направеният от теб меч - каза Есрахаддон, - имаше ли нещо изг-равирано на острието?

- Да - отвърна Магнус. - Изрично настояваха гравировката да бъде същата като на схемите.

- Това е - промърмори Есрахаддон. - Църквата не е тук заради мен, нито в търсене на наследника; те са тук, за да си направят наследник.

- Да си направят наследник? Не схващам - каза Ейдриън. - Мислех, че го искат мъртъв.

- Така е, но ще си направят марионетка. Този Ръфъс е избран да заеме мястото на истинския наследник. Според легендите само някой, в чи-ито вени тече кръвта на Новрон, може да убие гиларабрин. Ще използват смъртта на чудовището като неопровержимо доказателство, че тяхното момче е истинският наследник. Това не само ще им позволи по легален начин да налагат волята си над кралете, но и ще осуети опитите ми да възстановя реалния владетел. Кой ще повярва на стар маг-беглец, кога-то тяхното момче е убило гиларабрин? Ще оставят неколцина кьопчовци да се бият със звяра и да умрат, показвайки неуязвимостта му. Тогава ще се появи Ръфъс и с изгравирания меч ще убие чудовището, ставайки император. Криейки се зад него, църквата ще завземе властта и възстанови старата империя. Отличен ход, трябва да кажа. Признавам, че не го очаквах.

- Някои крале може да не са съгласни с този развой на събитията -отвърна Ейдриън.

- Те знаят това, точно както и ти. Убеден съм, че имат план и за този проблем.

- Значи все още трябва да влезем вътре? - запита Ейдриън.

- О, да - отвърна магьосникът, - сега дори повече от всякога - той се изкикоти. - Само си представете какво би станало, ако някой друг претендент убие звяра преди техния Ръфъс.

Джуджето изсумтя:

- Ба! Казах ви, няма начин да преминете през вратата. Това е солиден камък.

Магьосникът погледна арката още веднъж.

- Отвори я, Ройс.

Ройс изглеждаше скептичен:

- Да отворя какво? Това е стена. Няма дръжка, ключалка, дори печат. Някой да има скъпоценен камък?

- Това не е скъпоценна ключалка - обясни магьосникът.

- Съгласен съм, а аз би трябвало да знам - каза им Магнус.

- Все пак опитай - настоя магьосникът, взирайки се в Ройс. - Затова те доведох тук, не помниш ли?

Ройс оглеждаше стената пред себе си и свъси вежди:

-Как?

- Използвай инстинктите си. Ти отвори вратата на моя затвор, а тя също нямаше дръжка.

- Извадих късмет.

- Може отново да го сториш. Опитай.

Ройс сви рамене. Пристъпи напред и леко постави ръце на камъка, оставяйки връхчетата на пръстите си да се плъзнат по повърхността, търсейки с осезание онова, което очите му можеха да пропуснат.

- Чиста загуба на време - рече Магнус. - Това определено е много силна ключалка и без ключ няма начин да я отворим. Разбирам от тези неща, правил съм подобни неща. Те са създадени да не позволяват на крадци като него да влизат.

- Ах - каза му Есрахаддон, - но ти подценяваш Ройс. Той не е обичаен разбивач. Усетих го в мига, в който за пръв път го зърнах. Зная, че той може да я отвори - магьосникът се обърна към Ройс, който бе започнал да показва признаци на гняв. - Спри да се опитваш да я отвориш и го направи. Не мисли за това, просто го стори.

- Да направя какво? - раздразнено попита Ройс. - Ако знаех как, мислиш ли, че досега не бих я отворил?

- Точно това е. Не мисли. Спри да бъдеш крадец. Просто отвори вратата.

Ройс измери с очи магьосника.

- Добре - каза, докато притискаше длан към каменната стена, сетне я дръпна рязко с шокирано изражение.

Лицето на Есрахаддон изразяваше чисто наслаждение.

- Знаех си - каза магьосникът.

- Какво си знаел? Какво стана? - попита Ейдриън.

- Просто натиснах - Ройс се изсмя на нелепостта.

-И?

- Какво имаш предвид с това „ и “? - запита Ройс, сочейки към стената.

- И какво стана? Защо се усмихваш? - Ейдриън внимателно изследваше стената за нещо пропуснато, малка дупка, дръжчица, ключалка, но не видя нищо. Изглеждаше по същия начин.

- Отвори се - каза Ройс.

Ейдриън и джуджето се взираха объркани в Ройс.

- Какво имаш предвид?

Ройс погледна през рамо, като че това щеше да направи всичко ясно.

- Да не сте ослепели и двамата? Вратата е широко отворена. Вижда се коридор, който...

- Те не могат да го видят - прекъсна го магьосника.

Ройс премести поглед от магьосника към Ейдриън.

- Не виждаш, че вратата е широко отворена? Не виждаш огромната двойна триетажна врата?

Ейдриън поклати глава:

- Изглежда както и преди малко.

Магнус кимна в съгласие.

- Не могат да видят, защото не могат да влязат - обясни магьосникът. Ейдриън видя Ройс да поглежда нагоре, следвайки погледа на магьосника и очите на крадеца се разшириха.

- Какво? - запита Ейдриън.