Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Не си спомням да съм споменал, че три години преди това бе починал Иродовият чичо — Филип: той остави една вдовица — Саломея, дъщерята на Иродиада, прочута като най-голямата хубавица в Близкия Изток. Когато вестта за смъртта на Филип стигна до Рим, Ирод незабавно се разговорил с освобожденеца, който бе най-довереният човек на Тиберий, когато, ставаше дума за източните въпроси, и го убедил да стори нещо за него. Освобожденецът трябвало да напомни на Тиберий, че Филип не е оставил свои деца, и да му подхвърли, че тетрархатът на Башан не бива да се дава на друг от семейството на Ирод, а временно да се прикрепи административно към провинция Сирия. Освобожденецът за нищо на света не бивало да споменава на Тиберий за големия годишен доход от тетрархата, който възлизаше на сто и шейсет хиляди златици. Ако Тиберий се вслушал в съвета и му наредял да пише на управителя на Сирия с нареждане тетрархатът да премине в негово управление, той трябвало да вмъкне един послепис в смисъл, че доходите ще се заделят настрани, докато бъде назначен приемник на Филип. Ирод запазвал Башан и приходите от него за себе си. И станало тъй, че когато на обеда, на който поканил Ирод, Калигула благодарно го възнаградил за страданията му, давайки му тетрархата заедно с доходите от него, а също тъй и титлата цар, Ирод се намери изведнъж богат човек. Калигула освен това поискал веригата, която Ирод носил в тъмницата, и му дарил копие от нея, бръкна по брънка, в най-чисто злато. Няколко дни след това Ирод, който не бе забравил да осигури освобождаването на стария германец и да уреди кочияшът да бъде осъден за лъжесвидетелствуване и да бъде пребит почти до смърт, радостно отплува към Изтока, за да заеме новото си царство. Киприя тръгна с него, по-радостна и от него дори. По време на Иродовото затворничество тя изглеждаше много болна и нещастна, защото бе най-вярната съпруга на света и дори отказваше да яде и пие повече от онова, което съпругът й получаваше в затвора. Живееше в дома на Иродовия брат — Ирод Полион.

И тъй, тази щастлива двойка, Ирод и Киприя, сбрани отново и придружавани както винаги от Силас, отплува към Египет на път за Башан. Спрели в Александрия, за да изкажат уваженията си на алабарха. Ирод възнамерявал да влезе в града колкото може по-скромно, не желаейки да предизвиква смутове между евреи и гърци; ала евреите били вън от себе си от радост, че при тях идва еврейски цар, и то високо ценен от императора. Посрещнала го на пристанището хилядна тълпа в празнични облекла с викове „Осанна, осанна!“ и хвалебствени песни и го придружили до еврейския квартал в града, който се нарича „Делтата“. Ирод сторил всичко по силите си да усмири народната радост, но Киприя изпитала такова удоволствие от разликата между това пристигане в Александрия и предишното, че заради нея той ги оставил да лудеят. Александрийските гърци били обхванати от гняв и завист. Предрешили в лъжецарски одежди един известен градски идиот или по-скоро престорен идиот, на име Баба, който просел по големите площади и с маймунджилъците си събирал дребни пари и будел смях. Дали на този Баба палячовска стража от войници, въоръжени с наденици, вместо с мечове, със свински щитове и шлемове като свински глави, и го превели през Делтата. Тълпата викала: „Марин! Марин!“, което значи: „Цар! Цар!“ Направили демонстрация пред дома на алабарха и друга — пред дома на брат му Филон. Ирод посетил двама от видните гърци и отправил протест. Не казал друго освен:

— Не ще забравя днешното представление и мисля, че един ден ще съжалявате за това.

От Александрия Ирод и Киприя продължили пътуването си до пристанището Яфа. От Яфа отишли в Ерусалим да посетят децата си и да си отдъхнат в дворовете на Храма като гости на Първосвещеника, с когото Ирод държал да бъде в добри отношения. Той създал отлични впечатления за себе си, защото посветил желязната си затворническа верига на еврейския бог и я окачил на стената на храмовата съкровищница. Сетне минал през Самария и границата на Галилея — без обаче да изпрати приятелски поздравления на Антипа и Иродиада — и тъй стигнал до новия им дом в Цезарея Филипи, красивия град, построен от Филип за столица, на склоновете на планината Хермон. Там си прибрали насъбраните доходи, заделяни им след смъртта на Филип. Саломея, вдовицата на Филип, харесала Ирод и вложила цялото си очарование, за да го плени, но напразно. Той й казал:

— Ти наистина си много хубава, много чаровна и много остроумна; ала не бива да забравяш поговорката: „Нанеси се в нов дом, но си вземи в него старата земя“. Единствената възможна царица за Башан е милата ми Киприя.