Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Но когато разсъдъкът му се размъти напълно вследствие на болестта и той обяви своята божественост и започна да реже главите от статуите на боговете и да ги замества със своята, Ирод взе да се безпокои. Като властелин на хиляди евреи той предвиждаше беди. Първите решителни признаци за тези беди дойдоха от Александрия, където враговете му, гърците, притиснаха управителя на Египет да настои да се издигнат статуи на императора в синагогите, тъй както в гръцките храмове, и да се въведе споменаването на божественото име на Калигула при полагане на правни клетви. Управителят на Египет беше враг на Агрипина и освен това привърженик на Тиберий Гемел, та затова решил, че най-добрият начин да докаже верноподаничеството си към Калигула беше е да наложи императорския указ, който всъщност беше издаден само за гърците от града. Когато евреите отказали да се кълнат в божествената глава на Калигула и да допуснат негови статуи в синагогите, управителят публикувал декрет, с който обявил всички евреи в града за чужденци и натрапници. Александрийците се възрадвали и започнали погром срещу евреите, като изхвърлили богаташите от другите части на града, където те живеели разкошно редом с гърците и римляните, и ги натикали в претъпканите тесни улички на Делтата. Над четиристотин къщи на търговци били плячкосани, а стопаните им — избити или осакатени. Безброй унижения сполетели оцелелите. Загубата на хора и щетите на имущества били толкова тежки, щото гърците решили да оправдаят действията си, като изпратят посланици до Калигула в Рим, с обяснение, че отказът на евреите да боготворят негово величество разгневил по-младите и несдържани гръцки граждани и те взели отмъщението в свои ръце. Евреите изпратили друга делегация, предвождана от брата на алабарха, някой си Филон, изтъкнат евреин със слава на най-добрия философ в Египет. Когато Стигна до Рим, Филон, съвсем естествено, отиде при Ирод, с когото беше сроден по сватовство; защото Ирод, след като изплатил на алабарха ония осем хиляди златици заедно с лихвата от десет процента за две години — за голямо смущение на алабарха, понеже, бидейки евреин, той нямал законно право да приема лихва от сънародник евреин, — заявил му благодарността си и сгодил Береника, най-голямата си оцеляла дъщеря, за най-големия син на алабарха. Филон помоли Ирод да се застъпи заради него пред Калигула, но Ирод каза, че предпочитал да няма нищо общо с пратеничеството: ако събитията вземели лош обрат, щял да стори каквото може да смекчи гнева на императора, който според него щял да бъде страшен — и това било всичко, което имал да каже засега.

Калигула изслушал внимателно гръцките посланици, но, както предвидил и Ирод, отпратил евреите с гневни заплахи, заявявайки им, че не желае да слуша повече за обещанията за религиозна търпимост, дадени им от Август: Август, креснал той, отдавна вече е умрял и декретите му са остарели и нелепи.

— Аз съм вашият бог и няма да имате други богове освен мене!

Филон се обърнал към пратениците и им казал на арамейски:

— Радвам се, че дойдохме: защото тези думи са умишлено предизвикателство към живия бог и сега вече можем да бъдем уверени, че този глупак ще загине по най-жалък начин.

За щастие никой от придворните не разбираше арамейски.

Калигула изпрати писмо до управителя на Египет, осведомявайки го, че гърците са изпълнили дълга си, като са протестирали с насилие срещу еврейската нелоялност, и че ако евреите продължават да упорствуват в непослушанието си, сам той ще пристигне с войска и ще ги унищожи. Междувременно нареди алабархът и всички други длъжностни лица от еврейската колония да се арестуват. Обяснявайки, че ако не било роднинството на алабарха с приятеля му Ирод Агрипа, щял да осъди и него, и брата му Филон на смърт. Единственото удовлетворение, което Ирод можа да даде на александрийските евреи, беше, че уреди да се махне управителят на Египет. Убеди Калигула да го арестува под предлог, че на времето имал враждебни чувства към Агрипина (която, разбира се, беше майка на Калигула) и да го заточи на един от малките гръцки острови.

Тогава Ирод каза на Калигула, който беше материално притеснен:

— Трябва да видя какво бих могъл да направя, за да събера пари за личната ти хазна. Брат ми Аристобул ме уведомява, че моят бунтовен чичо Антипа бил по-богат дори отколкото сме го смятали. Понеже сега ти тръгваш към завоеванията си в Британия и Германия — впрочем, ако се случи да минеш през Лион, предай, моля те, най-сърдечните ми поздравления на Антипа и Иродиада, — та, казвам, понеже тръгваш, Рим ще изглежда много пуст за тия от нас, които остават. Това е благоприятна възможност да замина и да посетя пак моето царство; но веднага щом чуя, че си тръгнал насам, ще побързам да се върна у дома и надявам се да останеш доволен от усилията, които ще положа за теб.

А всъщност Ирод току-що беше получил тревожни новини от Палестина. Потегли за Изток още в същия ден, който Калигула беше определил за военната си кампания; макар че мина почти цяла година, преди Калигула да тръгне.