Калигула бе издал нареждане статуята му да бъде поставена в Светая светих на Храма в Ерусалим, потайна вътрешна стая, която се смята обитавана от еврейския бог в неговия кедров ковчег и която се посещава само веднаж в годината от Първосвещеника. По-нататъшните му нареждания бяха статуята да се изнася от Светая светих в дни на обществени празници и да бъде почитана във външния двор от цялата конгрегация, еднакво от евреи и неевреи. Той или не знаеше, или не го беше грижа за дълбоката религиозна почит, която евреите хранят към своя бог. Когато прокламацията била прочетена в Ерусалим от новия управител на Юдея, изпратен да замести Понтий Пилат (който впрочем се бе самоубил при пристигането си в Рим), започнали такива размирици, че управителят се видял принуден да потърси убежище в лагера извън града, където преживял нещо много подобно на обсада. Калигула получил вестта за това в Лион. Изпаднал в луд гняв и пратил писмо до новия управител на Сирия, който бе заместил приятеля ми Вителий, нареждайки му да събере голяма армия от сирийски помощни войски и с нея и с двата римски легиона под негово командуване да влезе в Юдея и да наложи декрета с меч. Името на този нов управител беше Публий Петроний, римски войник от старата школа. Той не загубил време да изпълни нареждането на Калигула, що се отнасяло до подготовката за похода, и потеглил към Акра. Оттам написал писмо до Първосвещеника и най-видните еврейски благородници, известявайки ги за заповедите, които имал, и за готовността си да ги изпълни. Междувременно Ирод се бил включил в играта, макар да се стараел колкото може да остане в сянка. Той посъветвал тайно Първосвещеника за най-добрия начин на действие. По негово предложение управителят на Юдея и войските му били изпратени на Петроний в Акра. Последвани били от делегация от десетина хиляди видни евреи, които отишли да се примолят да не се осквернява Храмът. Обяснили, че не са дошли с войнствени намерения, но въпреки това предпочитали да умрат, отколкото да допуснат подобна ужасна беда да се стовари върху земята на предците им, която незабавно щяла да бъде сполетяна от проклятие и да загине. Заявили, че са политически верни на Рим и че никой не би могъл да се оплаче от тях за нелоялност или неплащане на данъците; но че все пак най-голяма вярност дължат на бога на техните предци, който всякога ги бил закрилял в миналото (докато спазвали законите му) и строго им бил забранил да обожават друг бог в неговите владения.
Петроний отговорил:
— Не съм вещ да се произнасям по религиозни въпроси. Може да е както казвате, но може и да не е. Моята лична вярност към императора не е поделена на политическа и религиозна половина. Това е неоспорима вярност. Аз съм негов слуга и ще изпълнявам заповедите му, каквото и да се случи.
Те отговорили:
— Ние сме верни роби на нашия господ бог и ще изпълняваме неговите заповеди, каквото и да се случи.
Тъй се стигнало до безизходица. Тогава Петроний навлязъл в Галилея. По съвета на Ирод спрямо него не предприели враждебни действия, но макар да било време за есенната сеитба, нивите останали незасети и всички облекли траурни дрехи и поръсили главите си с пепел. Търговията и производството замрели. Нова делегация пресрещнала Петроний при Цезарея (Самарянска Цезарея), възглавявана от Иродовия брат Аристобул, който пак повторил, че евреите нямат войнствени намерения, но че ако той настои да наложи императорския декрет, всички богобоязливи евреи ще загубят интерес към живота и земята им ще запустее. Това хвърлило Петроний в недоумение. Поискал съвет от Ирод, но Ирод, осъзнавайки несигурността на собственото си положение, вече бил отплувал за Рим. Какво би могъл да стори войник като Петроний, човек всякога готов да се опълчи срещу най-свирепия враг, подреден в боен ред или нападащ го из засада с войнствени крясъци, когато тези достопочтени старци пристъпвали към него с протегнати шии и казвали: „Не ще се съпротивляваме. Ние сме верни данъкоплатци на Рим, ала религиозният ни дълг принадлежи на бога на бащите ни, според чиито закони сме живели от ранно детство; убий ни, ако искаш, защото не бихме могли да видим бога си охулен и да продължим да живеем.“