— Не се страхувай да го поискаш, Ироде — рече той. — Нима не се заклех, че ще ти го дам, и нима не съм аз бог, който сдържа думата си?
— В такъв случай единственото ми желание — рече Ирод — е да се откажеш от намерението си да осветиш онази статуя в Храма в Ерусалим.
Настъпи продължително мълчание. Сам аз присъствувах на това историческо пиршество и не помня друг път в живота си да съм се чувствувал по-неловко и по-развълнуван от тогава, когато очаквах да чуя резултата от смелостта на Ирод. Какво би могъл да стори Калигула? Заклел се бе в собствената си божественост, в присъствието на свидетели, да удовлетвори молбата; и все пак как да отстъпи от решението си да унижи оня бог на евреите, който единствен от всички богове на света продължаваше да му се противи?
Най-сетне Калигула се обади. Проговори кротко, почти умолително, сякаш очакваше Ирод да го измъкне от това затруднение:
— Не разбирам, драги Ироде. Как предполагаш, че ще ме облагодетелствува удовлетворяването на тази ти молба?
Ирод беше премислил всичко в най-малки подробности още преди да седне на масата. Отвърна с видима искреност:
— Цезаре, да се постави свещената ти статуя в Ерусалимския храм, не ще означава да се увеличи славата ти. О, тъкмо обратното! Знаеш ли какво представлява статуята, която сега се пази в най-скрития олтар на Храма, и какви обреди се извършват около нея в свети празници? Не? Слушай тогава и веднага ще разбереш, че онова, което досега си смятал за инат от страна на моите едноверци, не е друго, а верноподаническо желание да не обидят твое величество. Богът на евреите, Цезаре, е необикновено същество. Някои го смятат за антибог. Той изпитва вкоренено отвращение към статуите, особено към статуи с величествена стойка и изкусно изваяни, като статуите на гръцките богове. За да символизира омразата си към другите божества, той наредил да се издигне в този вътрешен олтар една огромна, груба и смешна статуя на магаре. То има дълги уши, големи зъби и гигантски гениталии и на всеки религиозен празник жреците обругават тази статуя с най-скверни песнопения и я опръскват с най-отвратителни изпражнения и мръсотии, а сетне я возят на количка около вътрешния двор, та да може и цялата конгрегация да я оплюе; тъй че целият Храм замирисва на тукашната Голяма клоака. Това е тайнство. На него не се допущат неевреи, а самите евреи са задължени да мълчат под заплахата на проклятие. Освен това се и срамуват. Сега разбираш всичко, нали? Евреите първенци се страхуват, че ако се сложи твоя статуя в Храма, това ще доведе до големи недоразумения; че в своя религиозен фанатизъм простите хора ще я подложат на най-ужасно обругаване, въобразявайки си, че със своето усърдие те почитат. Но, както казвам, вродената деликатност и святото мълчание, което им е наложено, не им позволяват да обяснят на нашия приятел Петроний защо предпочитат да умрат, отколкото да го оставят да приведе заповедта ти в действие. Добре, че аз съм тук, за да ти кажа онова, което те не могат. Евреин съм само откъм майчина страна, та може би това ще ме избави от проклятието. Но във всеки случай поемам риска заради тебе.
Калигула налапа всичко това безрезервно, а дори и аз се подмамих от сериозния вид на Ирод. Единствените думи на Калигула бяха:
— Ако онези глупаци бяха откровени с мене така, както си ти, мой най-скъпи Ироде, това щеше да спести на всички ни много неприятности. Смяташ ли, че Петроний вече е изпълнил заповедта ми?
— Моля се заради тебе все още да не е — отвърна Ирод. И тъй, Калигула написа на Петроний кратичко писмо: „Ако вече си сложил статуята ми в Храма, както ти заповядах, нека си остане; но имай грижата ритуалът да бъде строго следен от въоръжени римски войници. Ако не, разпусни войската си и забрави пялата история. По съвета на цар Ирод Агрипа стигнах до заключението, че въпросният Храм е място крайно неподходящо, за да се сложи там моята свещена статуя.“
Това писмо се размина с писмото на Петроний. Калигула много се разгневи, че Петроний се е осмелил да му пише по този начин, опитвайки се да го накара да промени решението си в името на някакъв си отвлечен хуманизъм. Той му отговори: „След като, изглежда, ти цениш повече подкупите на евреите, отколкото моята императорска воля, съветвам те да се самоубиеш час по-скоро и по-безболезнено, преди да съм си послужил с тебе за такъв пример, който ще ужаси всички следващи поколения.“
Но стана тъй, че второто писмо на Калигула пристигнало късно — корабът загубил главната си мачта между Родос и Кипър и не могъл да плува няколко дни, — вестта за смъртта на Калигула пристигнала първа в Цезария. Петроний почти приел юдейството, толкова бил облекчен.
Тук завършва първата част от историята на Ирод Агрипа, но вие ще чуете за него още, докато продължавам да ви разправям моята история.
Глава 5