Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Можете да си представите от каква завист е била обхваната Иродиада, като чула за щастието, сполетяло Ирод. Сега Киприя била царица, докато тя била съпруга на един обикновен тетрарх. Опитала се да извика у Антипа същите чувства, каквито изпитвала и тя; обаче Антипа, ленив и отпуснат старец, бил напълно задоволен от своето положение; макар да бил само тетрарх, той бил много богат и му било все едно с каква титла или титли ще бъде известен. Иродиада го нарекла жалко същество — как искал от нея все още да го уважава!

— Като си помисля — вайкала се Иродиада, — че брат ми, Ирод Агрипа, който пристигна тука неотдавна като обеднял бежанец, зависим от нашите подаяния дори за хляба, който ядеше, а сетне страшно ни обиди и избяга в Сирия, изгонен беше от Сирия за мошеничество и едва не бе арестуван в Антедон за борчове, а после отиде в Рим и бе хвърлен в затвора за предателство към императора, — като си помисля, че човек с такова лошо име, хаймана, който влачи подире си опашка от неплатени дългове навсякъде, където се покаже, може сега да стане цар и да заема пост, от който да ни унижава! Не мога да понеса това! Настоявам незабавно да отидеш в Рим и да принудиш новия император да ти даде поне еднакви почести с тия на Ирод!

Антипа отговорил:

— Мила ми Иродиада, не говориш мъдро. Тук сме си достатъчно богати, но ако се опитаме да се издигнем, това може да ни донесе нещастие. Откак Август умря, Рим не е място, което можеш да посетиш без опасности.

— Нито ще ти говоря, нито пък ще спя с тебе — викнала Иродиада, — докато не ми дадеш дума, че ще отидеш!

Ирод научил за това от един свой доносник в двора на Антипа; и когато наскоро след това Антипа потеглил към Рим, той пратил по бърз кораб писмо на Калигула и обещал на капитана голяма награда, ако стигне в Рим преди Антипа. Капитанът надул всички платна и в последния миг успял да спечели парите. Когато Антипа се представил пред Калигула, Калигула вече бил получил писмото на Ирод. В него се казвало, че Ирод, докато бил в Ерусалим, научил за тежки провинения на чичо си Ирод Антипа, които отначало не повярвал, но които, като проучил, се оказали верни. Чичо му не само водел предателска кореспонденция със Сеян по времето, когато Сеян и Ливила заговорничели да узурпират монархията — това била стара история, — но напоследък разменял писма с царя на Партия, замисляйки с негова помощ да организира всеобщ бунт срещу Римската империя в Близкия Изток. Царят на Партия обещавал да му даде Самария, Юдея и самото царство на Ирод, Башан, като награда за неговото предателство. В доказателство на това обвинение Ирод споменавал, че Антипа има седемдесет хиляди пълни бойни снаряжения в дворцовата си оръжейница. Какво друго би могло да означава всичко това, ако не тайни приготовления за война? Постоянната войска на чичо му иначе не наброявала повече от няколкостотин души — най-обикновена почетна стража. Нима снаряженията са за въоръжаване на римски войници?

Ирод беше много хитър. Знаел отлично, че Антипа няма никакви войнолюбиви намерения и че единствено склонността му към показност го е довела до подобно наблъскване на оръжейницата. Приходите от Галилея и Гилеад били изобилни и Антипа, въпреки че бил стиснат към гостите си, обичал да пилее пари по скъпи предмети: събирал бойни доспехи, както римските богаташи събират статуи, картини и инкрустирани мебели. Но Ирод съзнавал, че подобно обяснение не ще мине през ума на Калигула, комуто често разправял за скъперничеството на Антипа. Тъй че когато Антипа се появил в двореца и поздравил Калигула, приветствайки го за възкачването му на престола, Калигула от своя страна му кимнал хладно и го запитал направо:

— Вярно ли е, тетрархе, че си имал седемдесет хиляди бойни доспехи в дворцовата си оръжейница?

Антипа се стреснал и не могъл да отрече: защото Ирод се постарал да не преувеличава. Измърморил нещо в смисъл, че доспехите си ги събирал за собствено удоволствие.

Калигула казал:

— Разговорът ни е свършен. Не се опитвай да увърташ. Утре ще реша какво да правя с тебе.

Антипа трябвало да се оттегли уплашен и притеснен. Същата вечер на вечеря Калигула ме запита:

— Ти къде точно беше роден, чичо Клавдий?

— В Лион — отвърнах му.

— Нездраво място, нали? — подхвърли Калигула, като превърташе в ръка златна винена чаша.

— Да — казах аз. — Смятат го за едно от най-нездравите места в цялата ти империя. Единствено климатът на Лион е причина още от детство да бъда осъден на подобен безполезен и бездеен живот.

— Да, веднаж вече май съм те чувал да го казваш — рече Калигула. — Там ще пратим Антипа. Промяната на климата може да му се отрази благоприятно. Слънцето в Галилея е твърде жарко за човек с такъв буен характер.