Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Макар че, както споменах, премахнах сто и петдесет от Калигуловите празници, от своя страна, признавам, създадох три нови, всеки от по три дни. Два бяха в чест на моите родители. Определих ги на техните рождени дни, като прехвърлих на свободни дати два по-незначителни празника, които съвпадаха с тях. Наредих да се пеят погребални песни в памет на родителите ми и осигурих погребални пиршества със свои собствени пари. Победите на баща ми в Германия вече бяха почетени с една арка на Апиевия път, както и с наследствената титла Германик, което бе презимето, с което аз най-много се гордеех; ала чувствувах, че споменът за него трябва да се опресни и по другия начин. Майка ми беше надарена с важни почести от самия Калигула, включително и с титлата Августа, но когато се скара с нея и я принуди да се самоубие, той заядливо й отне всичко; написа писма до Сената, с които я обвиняваше в измяна към него, в непочтителност към другите божества, в живот, воден в злонамереност и алчност, и в това, че е приемала у дома си гадатели и астролози, безогледно пренебрегвайки законите. Преди да успея да направя майка си отново Августа, трябваше да убедя Сената в смисъл, че тя е невинна откъм всички тези обвинения: че макар и горда, тя е била дълбоко религиозна, и макар да е била пестелива, тя е била извънредно щедра, и че никога не е затаявала злоба срещу никого и ни веднаж в живота си не се е съветвала с гадатели и астролози. Представих необходимите свидетели. Сред тях беше и Бризеида, личната прислужница на майка ми, която после стана лично моя робиня, докато на стари години получи свободата си. В изпълнение на едно обещание, което бях дал на Бризеида година-две преди това, представих я пред Сената със следните думи:

— Сенатори, тази старица някога беше моя вярна робиня и заради многобройните години, прекарани в служба и преданост на рода на Клавдиите — първо като прислужница на баба ми Ливия, а след това на майка ми Антония, чиято коса сресваше, — наскоро й дарих свободата. Някои личности, дори членове на моето собствено семейство, подхвърлиха, че тя всъщност била робиня на майка ми: използувам тази възможност, за да заклеймя подобни приказки като злостни лъжи! Тя е родена като робиня на баща ми, когато баща ми е бил още малко дете; след смъртта му я наследи брат ми, а сетне дойде при мене. Не е имала други господари или господарки. Можете да вярвате напълно на нейните показания.

Сенаторите останаха изненадани от разгорещените ми думи, но ги аплодираха с надежда, че ще ме зарадват; и аз наистина се зарадвах, защото за старата Бризеида това бе най-славният миг в живота й и аплодисментите изглеждаха насочени колкото към мен, толкова и към нея. Тя се разплака, възторжените й думи за характера на майка ми едва се разбираха. Умря след няколко дни в една разкошна стая в двореца, а пък аз й уредих много скъпо погребение.

Отнетите титли на майка ми бяха върнати и на големите Цирценски игри нейната колесница бе включена в свещената процесия, подобно на колесницата на бедната ми снаха Агрипина. Третото празненство, което създадох, беше в чест на дядо ми Марк Антоний. Той е бил един от най-надарените римски пълководци и е спечелил многобройни забележителни победи в Изтока. Единствената му грешка е, че се е спречкал с Август след продължително сътрудничество с него и че е загубил битката при Акциум. Не виждах защо победата на Август да трябва да се чествува все още за сметка на дядо ми. Не стигнах дотам, че да обожествя дядо си, чиито многобройни недостатъци не го правеха достоен за Олимп, но празненството беше дан към достойнствата му на воин и ласкаеше потомците на онези римски войници, които бяха имали нещастието да застанат на страната на победените при Акциум.