Читаем Аз, Клавдий. Божественият Клавдий полностью

Винициан се принуди да млъкне под бурния смях, който последва, защото „бърже, както се вари аспержа“ беше една от любимите фрази на Август. Той имаше и още някои: „Бързо, както ляга кучето“, „Има повече от един начин да се убие котка“, „Ти си гледай твоята работа, а пък аз ще си гледам моята“, „Ще се постарая да го извърша по гръцките календи“ (което естествено означава никога) и „Коляното е по-близко от пищяла“ (в смисъл, че човек първо оправя ония неща, които го засягат лично). Ако ли пък се опитваха да му възразят по литературен въпрос, той казваше: „Ряпата може да не знае гръцки, ала аз знам.“ И всякога, когато искаше да те насърчи да изтърпиш някакво неприятно положение, допълваше: „Нека се примирим с този Катон.“ От онова, което съм ви казвал за Катон, оня добродетелен мъж, разбирате какво е имал пред вид. Често се улавям напоследък да употребявам тези фрази на Август: това е, предполагам, защото се съгласих да приема неговото име и положение. Най-много ми приляга един израз, който използуваше, когато държеше реч и се объркваше в някое изречение — нещо, което непрестанно се случва с мене, защото съм склонен, когато говоря импровизирано, както и когато пиша на историческа тема и не се контролирам, да се оплитам в дълги, сложни изречения — сега го правя пак, както забелязвате. Та Август, исках да кажа, щом усетеше, че се е заплел, прорязваше гордиевия възел, подобно на Александър, с: „Нямам думи, сенатори. Каквото и да кажа, не ще може да изрази дълбочината на чувствата ми по този въпрос!“ Заучих тази фраза и непрестанно я използувах като спасение. Вдигах нагоре ръце, затварях очи и изричах: „Нямам думи, сенатори. Каквото и да кажа, не ще може да изрази дълбочината на чувствата ми по този въпрос!“ Сетне замълчавах и пак подхващах нишката на мисълта си.

Обожествихме Ливия без по-нататъшно отлагане и й гласувахме една статуя до статуята на Август в неговия храм. На церемонията по обожествяването млади членове на благородни семейства инсценираха битка на коне, която наричаме Троянска игра. Освен това й гласувахме една колесница, която да бъде теглена от слонове в процесията по време на Цирценските игри, чест, която тя разделяше само с Август. Весталките получиха нареждане да й правят жертвоприношения в храма; и както при полагане на съдебни клетви всички римляни дотогава използуваха името на Август, тъй отсега нататък всички римлянки трябваше да изричат името на Ливия. Е, както виждате, сдържах обещанието си.

В Рим беше спокойно. Парите течаха изобилно и аз бях в състояние да премахна още някои данъци. Министрите ми ръководеха работата си според изискванията ми; Месалина се занимаваше с преразглеждане на списъците на римските граждани. Тя откри, че известен брой освобожденци се представят за римски граждани и си присвояват привилегии, на които нямат право. Решихме да накажем всички подобни измамници най-строго, като конфискуваме имуществото им и отново ги направим роби, които да бъдат улични метачи или работници по пътищата. Дотолкова вярвах на Месалина, че й позволих да използува дубликат на моя печат за всички писма и решения, които вземаше от мое име по тези въпроси. За да направя Рим още по-спокоен, разтурих обществата. Нощните пазачи не бяха в състояние да се оправят с безбройните банди от млади гуляйджии, които напоследък се бяха образували по подражание на Калигуловите „веселяци“ и които държаха почтените граждани будни по цели нощи със своите възмутителни веселби. Всъщност общества съществуват в Рим вече близо сто години — въведени са от Гърция. В Атина, Коринт и други гръцки градове членове на подобни общества са били само младежи от благородни семейства, същото беше и в Рим до управлението на Калигула, когато той въведе модата да допуща в тях и актьори, професионални гладиатори, водачи на колесници, музиканти и други подобни. В резултат се засилиха хулиганството и безсрамието, както и пораженията върху имуществата — тези типове понякога си позволяваха да палят и къщи, както и да нараняват мирни граждани, които случайно бяха закъснели на улицата, търсейки може би лекар или акушерка, или по някаква друга неотложна работа. Издадох заповед, с която се забраняваха обществата, но като знаех, че това само по себе си не ще бъде достатъчно, за да сложи край на безобразията, предприех единствената резултатна стъпка: забраних използуването на каквато и да било сграда за техни помещения под заплаха на разорителна глоба и обявих за незаконна продажбата на готвено месо и всякаква друга готова храна в помещенията, където е приготвена. Разширих тази заповед и по отношение на напитките. След залез не се позволяваше консумацията на никакви напитки в пивниците. Защото самият факт, че се събираха в тези зали, за да ядат и пият, подтикваше тия момчетии, щом се поразвеселят, да излизат на свеж въздух, за да пеят неприлични песни, да се нахвърлят върху минувачите и да предизвикват нощните пазачи към сбивания и гонитби по улиците.

Принудех ли ги да вечерят по домовете си, подобни неща едва ли щяха да се случват.

Перейти на страницу:

Все книги серии Клавдий (bg)

Похожие книги

Степной ужас
Степной ужас

Новые тайны и загадки, изложенные великолепным рассказчиком Александром Бушковым.Это случилось теплым сентябрьским вечером 1942 года. Сотрудник особого отдела с двумя командирами отправился проверить степной район южнее Сталинграда – не окопались ли там немецкие парашютисты, диверсанты и другие вражеские группы.Командиры долго ехали по бескрайним просторам, как вдруг загорелся мотор у «козла». Пока суетились, пока тушили – напрочь сгорел стартер. Пришлось заночевать в степи. В звездном небе стояла полная луна. И тишина.Как вдруг… послышались странные звуки, словно совсем близко волокли что-то невероятно тяжелое. А потом послышалось шипение – так мощно шипят разве что паровозы. Но самое ужасное – все вдруг оцепенели, и особист почувствовал, что парализован, а сердце заполняет дикий нечеловеческий ужас…Автор книги, когда еще был ребенком, часто слушал рассказы отца, Александра Бушкова-старшего, участника Великой Отечественной войны. Фантазия уносила мальчика в странные, неизведанные миры, наполненные чудесами, колдунами и всякой чертовщиной. Многие рассказы отца, который принимал участие в освобождении нашей Родины от немецко-фашистких захватчиков, не только восхитили и удивили автора, но и легли потом в основу его книг из серии «Непознанное».Необыкновенная точность в деталях, ни грамма фальши или некомпетентности позволяют полностью погрузиться в другие эпохи, в другие страны с абсолютной уверенностью в том, что ИМЕННО ТАК ОНО ВСЕ И БЫЛО НА САМОМ ДЕЛЕ.

Александр Александрович Бушков

Историческая проза
Салават-батыр
Салават-батыр

Казалось бы, культовый образ Салавата Юлаева разработан всесторонне. Тем не менее он продолжает будоражить умы творческих людей, оставаясь неисчерпаемым источником вдохновения и объектом их самого пристального внимания.Проявил интерес к этой теме и писатель Яныбай Хамматов, прославившийся своими романами о великих событиях исторического прошлого башкирского народа, создатель целой галереи образов его выдающихся представителей.Вплетая в канву изображаемой в романе исторической действительности фольклорные мотивы, эпизоды из детства, юношеской поры и зрелости легендарного Салавата, тему его безграничной любви к отечеству, к близким и фрагменты поэтического творчества, автор старается передать мощь его духа, исследует и показывает истоки его патриотизма, представляя народного героя как одно из реальных воплощений эпического образа Урал-батыра.

Яныбай Хамматович Хамматов

Проза / Историческая проза