Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Моята забрана се оказа полезна и зарадва голяма част от хората; всякога щом излезех, приветствуваха ме развълнувано. Гражданите никога не бяха поздравявали Тиберий тъй сърдечно, нито пък Калигула — освен в първите месеци на управлението му, когато той се разливаше от щедрост и любезност. Но аз не бях забелязал колко ме обичат и колко важно е станало опазването на живота ми за Рим, докато един ден из града не плъзнал слух, че съм бил нападнат из засада на път за Остия от група сенатори и техните слуги и съм бил убит. Целият град започнал да ме оплаква най-жално, хората кършели ръце, бършели очи и стенели, насядали пред праговете си; а пък ония, чийто гняв взел надмощие над скръбта, се втурнали към Форума и взели да крещят, че преторианците са предатели, а Сенатът — тумба от отцеубийци. Чули се гръмки заплахи за мъст и дори подхвърлили, че ще изгорят сградата на Сената. Слухът нямаше никакви основания, освен гдето през този следобед наистина бях на път за пристанището на Остия, за да разгледам приспособленията за разтоварване на зърнени храни. (Съобщили ми бяха, че в бурно време голяма част от зърното се пропилява по пътя от кораба до сушата и аз исках да видя как би могло да се избегне това. Малобройни бяха големите градове с такова лошо пристанище, каквото беше Остия за Рим: когато вятърът духаше силно откъм запад и бурните приливи нахлуваха нагоре по устието, житарските кораби трябваше да стоят на котва по цели седмици, без да могат да разтоварят.) Предполагам, че слухът е бил пуснат от банкерите, макар да нямам доказателства: това бе хитрост, за да се извика търсене на монети. Разправяше се наляво и надясно, че ако аз умра, незабавно ще настъпят граждански размирици с кървави сблъсквания по улиците между привържениците на съперничещите си кандидати за монархията. Банкерите, долавящи тази нервност, предвидиха, че богатите собственици, които не биха искали да се намесват в подобни безредици, ще побързат да напуснат Рим веднага щом дойде вест за моето убийство: и съответно ще последват бързи предложения до банките за продажба на земи и жилища срещу злато, на цена далеч под реалната им стойност. Така и стана. И този път Ирод спаси положението. Отишъл при Месалина и настоял тя веднага да издаде заповед от мое име за затваряне на банките до второ нареждане. Но паниката секна едва когато получих вестта в Остия за онова, което става в града, и бързо изпратих четирима-петима души мои служители — почтени хора, на чиято дума гражданите да вярват — да отидат на Форума и от ораторската трибуна да засвидетелствуват, че цялата тази история е чиста измислица, съчинена от някой враг на отечеството за собствените му тъмни цели.

Намерих приспособленията за разтоварване на зърното в Остия съвсем незадоволителни. И наистина целият въпрос за снабдяване със зърнени храни беше много труден. Калигула беше оставил обществените житници празни; също като държавната хазна. Успях да се оправя през зимата само след като убедих житарите да рискуват корабите си и да превозват жито дори и в лошо време. Естествено принудих се да ги възнаградя богато за загубата на някои съдове, моряци и зърно. Реших да приключа с въпроса веднъж завинаги, като превърна Остия в безопасен пристан дори и в най-лошото време, и изпратих строители да огледат мястото и да начертаят план.