Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Първите ми истински тревоги извън Италия започнаха в Египет. Калигула беше дал мълчаливото си съгласие на александрийските гърци да накажат александрийските евреи, както те сметнат за добре, заради отказа им да боготворят божествената му личност. Гърците нямаха право да носят оръжие на улицата — това бе привилегия единствено на римляните, — но въпреки това те извършиха безброй много физически насилия. Евреите, мнозина от които бяха събирачи на данъци и съответно мразени от победните и по-разточителни гръцки граждани, биваха подлагани на ежедневни унижения и опасности. По-малобройни от гърците, те не можеха да окажат равностойна съпротива, а и водачите им се намираха в тъмниците. Но изпратили вест до съплеменниците си в Палестина, Сирия и дори Партия, осведомявайки ги за тежкото си положение и умолявайки ги да ги снабдят тайно с хора, пари и военни съоръжения. Въоръжено въстание — това била единствената им надежда. Получили щедри помощи и еврейският бунт бил насрочен за деня, в който Калигула щял да пристигне в Египет; тогава гръцкото население трябвало да излезе в празнични дрехи на пристана, а целият римски гарнизон да бъде на почетна стража и да остави града неохраняван. Вестта за смъртта на Калигула стана причина бунтът да се подхване, преди да му е дошло времето, но безрезултатно и вяло. Обаче управителят на Египет се беше изплашил и ми изпрати молба за незабавна въоръжена помощ — в самата Александрия имаше малко войска. Тъй или инак, на другия ден той получил едно писмо, което му бях писал две седмици по-рано и в което му известявах, че съм станал император, и му нареждах да освободи алабарха, както и другите еврейски старейшини, повелявах му временно да прекрати прилагането на Калигуловите религиозни укази и нареждането му за наказанието на евреите дотогава, докато успея да уведомя управителя за тяхното окончателно премахване. Евреите били обхванати от бурна радост и дори ония, които не взели участие в бунтовете, сега решили, че се намират под мое императорско благоволение и могат да си го върнат на гърците безнаказано. Избили доста от най-проявените. си врагове. Междувременно аз отговорих на управителя на Египет, заповядвайки му да сложи край на безредиците дори ако се наложи с помощта на войската; но отбелязвах, че като се има пред вид писмото ми, което дотогава той сигурно ще е получил, както и благоприятните резултати, които очаквам от него, не смятам за необходимо да му изпращам войскови подкрепления. Заявих му, че твърде е възможно евреите да са действували, подтикнати от силни предизвикателства, и че се надявам сега, бидейки хора разумни, да сложат край на враждебността, като знаят, че неправдите им скоро ще бъдат поправени.

Това потуши безредиците; а няколко дни по-късно със съгласието на Сената окончателно анулирах указите на Калигула и върнах на евреите всички привилегии, с които се ползуваха при Август. Но мнозина от младите евреи все още страдали от чувство за несправедливост и тръгнали из улиците на Александрия, развявайки знамена, на които пишело: „Сега нашите преследвачи трябва да загубят гражданските си права“, нещо, което беше абсурдно, както и „Равни права на всички евреи в империята“, което не беше чак толкова абсурдно. Издадох указ, който гласеше както следва: