Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Очевидно Лесбия не би могла да остане повече в Рим. Беше моя племенница и следователно видна обществена личност. Веднъж вече бе пращана в изгнание с обвинение за прелюбодейство и върната обратно от мен при условие, че занапред ще се държи по-прилично. Очаквах от всички членове на моята фамилия да дават пример за висок морал на града. Сенека и той трябваше да бъде заточен. Беше женен мъж, сенатор и макар Лесбия да беше хубавица, подозирах, че за човек с характера на Сенека прелюбодейството е било извикано по-скоро от амбиция, отколкото от страст. Тя беше пряка потомка на Август, на Ливия и на Марк Антоний, дъщеря на Германик, сестра на бившия император и племенница на настоящия; докато той не беше друго освен син на заможен провинциален граматик и беше роден в Испания.

Някак си нямах желание да говоря с Лесбия, затова помолих Месалина да го стори. Чувствувах, че Месалина има по-голямо основание да се възмущава в случая дори и от мен и желаех да си подобря отново отношенията с нея, като й покажа, че съжалявам, загдето съм й дал основания и за най-малкото ужилване на ревността. Тя с радост пристъпи към задачата да натрие носа на Лесбия за нейната неблагодарност и да я запознае с наказанието й, което се състоеше от изгнание в Реджио, в Южна Италия, града, където баба й Юлия бе умряла в изгнание за подобно провинение. Месалина след това ми разказа, че Лесбия се държала много нахално, ала накрая признала прелюбодейството със Сенека, като заявила, че тялото й си било лично нейно и можела да прави с него каквото си ще. Когато й се съобщило, че отива в изгнание, тя избухнала в ярост и ни заплашила — казала: „Някоя сутрин дворцовите слуги ще влязат в императорската спалня и ще ви намерят и двамата с прорязани гърла“ и още: „Как смятате, че ще приемат съпругът ми и неговото семейство тази обида?“

— Това са само думи, мила моя — отвърнах. — Не ги приемам сериозно, макар че може би ще трябва да следим по-отблизо Виниций и групата му.

В същата нощ, когато Лесбия тръгна към Реджио, на разсъмване Месалина и аз бяхме събудени от внезапен вик и боричкане в коридора пред нашата врата, от силни кихавици и викове:

— Дръжте го! Убийство! Убийци! Дръжте го!

Скочих от леглото, със сърце, разтуптяно от уплахата, сграбчих един стол като защитно оръжие и викнах на Месалина да се скрие зад мене. Но смелостта ми беше ненужна. Беше само един човек, който вече бе обезоръжен.

Наредих на стражите да стоят на оръжие през останалата част на нощта и се върнах в леглото, макар да ми трябваше доста време, преди отново да заспя. Наложи се да успокоявам Месалина. Тя беше подлудяла от страх и ту се смееше, ту плачеше.

— Това е дело на Лесбия — хълцаше тя, — сигурна съм. Когато се съмна, накарах да доведат нападателя. Призна, че е освобожденец на Лесбия. Но бе дошъл облечен в дрехи на дворцов слуга. Беше сирийски грък, а историята, която разказа, звучеше почти невероятно. Уверяваше, че не е имал намерение да ме убива. Негова грешка било, че сбъркал думите в края на мистерията.

— Каква мистерия? — запитах го.