Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Отблагодарих се на Седмия и Единайсетия легион, измолвайки от Сената да ги прекръсти на „Верните легиони на Клавдий“, а по настояване на Месалина (Вителий се съгласи с нея, че случаят не е подходящ за амнистия) наказах със смърт главните подстрекатели, които бяха оцелели. Но не ги екзекутирах без съдебна процедура, както бях сторил със Силан, а изправих всеки пред истински съд. Процедурата, която бях възприел, бе да прочитам обвинението, седнал на служебния си стол, а консулите седяха по един от двете ми страни. След това се оттеглях на обикновения си стол, а консулите поискваха да ми се донесат техните служебни столове и водеха делото като съдии. Случи се, че бях много настинал, от което гласът ми, който всякога е бил слаб, се превърна в шепот; но до мене бяха Нарцис, Полибий и преторианските офицери, та ако трябваше да се извърши разпит на някой обвиняем или свидетел, подавах им списък с въпроси, които да зададат от мое име, или ги прошепвах на разпитвания. Нарцис ми бе най-добрият високоговорител, затова го използувах по-често от останалите: а това доведе до недоразумения. По-късно неприятелите ми разправяха, че той водел обвинението по своя собствена инициатива — един никакъв освобожденец да обвинява благородни римляни, какъв скандал! Нарцис наистина се държеше много уверено и самонадеяно и трябва да призная, че се присъединих към всеобщия присмех срещу него, когато верният освобожденец на Скрибониан, когото той разпитваше, успя да го бие по остроумие.

Нарцис: Ти си освобожденец на Фурий Камил Скрибониан, нали? Ти присъствува ли на неговата смърт?

Освобожденецьт: Да, присъствувах.

Нарцис: Той беше ли ти доверил намеренията си за подготвяния бунт? Ти знаеше ли кои са му съучастниците?

Освобожденецьт: Искаш да кажеш, че съм бил недостоен за неговото доверие, така ли? Че ако е имал съучастници, както ти ги наричаш, аз сигурно съм щял да ги издам?

Нарцис: Нищо не искам да кажа. Задавам ти един ясен въпрос относно фактите.

Освобожденецьт: Тогава и аз ти отговарям ясно. Не си спомням.

Нарцис: Не си спомняш ли?

Освобожденецьт: Последните му думи към мен бяха: „Каквото и да съм ти казал по този въпрос, забрави го. Нека тайните ми умрат заедно с мене.“

Нарцис: Аха, в такъв случай аз трябва да предположа, че той ти се е доверил.

Освобожденецьт: Предполагай каквото си щеш. Това не ме интересува. Последната заповед на господаря ми беше да забравя. Подчиних му се безусловно.

Нарцис (пристъпва гневно напред, към средата на залата, тъй че закрива свидетеля от очите ми): Много честен освобожденец, кълна се в Херкулес. А я ми кажи, приятелче, какво би сторил, ако Скрибониан станеше император?

Освобожденецьт: Щях да се туля зад гърба му, приятелче, и да си затварям устата.