Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Петнадесет бунтовници от благороден произход, или бивши благородници, бяха осъдени на смърт, но само един от тях беше сенатор, Юнк, магистрат от първи ранг, и аз го накарах да си подаде оставката, преди да го осъдя. Другите сенатори се бяха самоубили преди ареста. За разлика от общоприетия обичай не конфискувах имуществата на екзекутираните бунтовници, а оставих близките им да ги наследят, все едно, че най-почтено са се самоубили. Всъщност в три-четири случая, там, където се оказа, че имотите им са тежко обременени с дългове — дължащи се вероятно на участието им в бунта, — аз просто подарих на наследниците пари. Разказваше се, че Нарцис бил вземал подкупи, за да унищожи уличаващите доказателства срещу някои бунтовници: но това е чиста измислица. Лично аз проведох предварителните разследвания с помощта на Полибий и вземах показанията под клетва. Нарцис не бе имал възможността да скрие никакви факти. Месалина обаче имаше достъп до документите и може би е унищожила някои от тях; трудно ми е да разбера дали го е сторила, или не. Но Нарцис и Полибий не са ги докосвали освен в мое присъствие. Разправяше се също така, че освобожденци и граждани били подлагани на мъчения, за да се измъкнат от тях някои доказателства. Това също е невярно. Измъчвани бяха някои роби, но не да ги принудят да дадат показания срещу господарите си, а само за да свидетелствуват срещу някои освобожденци, които подозирах във фалшификация. Източникът на приказките за това, че уж съм измъчвал освобожденци и граждани, вероятно идеше от някои роби на Винициан, на които той бе дал свободата, когато бе разбрал, че бунтът се е провалил, та да ги предварди от възможността да дават показания срещу него под натиска на мъченията; той бе указал датата за освобождаването им в съответния документ с една година по-рано. Това бе незаконна процедура или във всички случаи хората все още можеха да бъдат разпитвани с мъчение според един закон на Тиберий, с който се целеше да се попречи на този начин на измъкване. Един самозван гражданин бе подложен на мъчения, когато се оказа, че няма право да се смята за гражданин. Наистина Юнк протестира по време на своя процес, че бил малтретиран в тъмницата. Яви се обвит в превръзки, с дълбоки рани по лицето, но Руфрий даде показания, че това било чиста лъжа; раните му се дължали на съпротивлението му при самия арест — скочил гол от спалнята си в Бриндизи и се опитал да се измъкне през някакъв гъст жив плет. Двама офицери от преторианците го потвърдиха. Но Юнк успя да си отмъсти на Руфрий.

— Ако аз трябва да умра, Руфрий — каза той, — тогава ще те взема със себе си.

А сетне се обърна към мене:

— Цезаре, твоят доверен командир на преторианците те мрази и презира точно толкова, колкото и аз. Пет и аз разговаряхме с него по молба на Винициан, за да разберем дали при идването на далматинските легиони ще се съгласи да премине с преторианците на наша страна. Той прие да го стори, но само при условие, че той, Скрибониан и Винициан ще си поделят управлението на империята. Отречи това, ако смееш, Руфрий.

Арестувах Руфрий още на място. Отначало се опита да отхвърли обвинението с присмех, но Пет, един от въстаналите конници, който очакваше своя процес, подкрепи свидетелството на Юнк и накрая Руфрий направи самопризнания и помоли за милост. Смилих се над него и му позволих да изпълни сам смъртната си присъда.

Екзекутирани бяха и няколко жени. Не виждам защо полът на жената да я предпазва от наказание, ако наистина е била виновна в подстрекаване на въстание, особено пък жена, която не се е омъжила за един мъж по строгата форма на брака, ами си е запазила своята независимост, както и имотите, тъй че не може да твърди, че е била принудена към бунт от своя съпруг. Доведоха ги на ешафода оковани във вериги също като съпрузите им и, общо взето, те проявиха по-голяма смелост при срещата със смъртта. Една жена. Ария, съпруга на Пет, но близка приятелка на Месалина, омъжена по строгата форма, без съмнение щеше да бъде помилвана, ако бе отправила искане за това. Но не — тя предпочете да умре с Пет. Пет, като награда за показанията му в случая с Руфрий, получи разрешение да се самоубие, преди още да бе заведено официално дело срещу жена му. Той беше страхливец и не намерил сили да падне върху меча си. Ария го измъкнала от него и го намушкала под собствените си ребра.

— Гледай, Пет — казала тя, умирайки, — не боли.