Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Сигурно помните, че Тиберий прокуди от Италия гадателите и астролозите. Той самият представляваше странна смесица от атеизъм и суеверие, доверчивост и скептицизъм. Веднъж на някаква вечеря заяви, че като имал пред вид звездите, смятал почитането на божествата за безполезно: вярвал в предопределението. Това, гдето прокуди астролозите, се дължеше може би на желанието единствен той да се ползува от предсказанията: защото Трасил не го напусна до сетния си дъх. Онова, което Тиберий не осъзнаваше, беше следното: звездите може би наистина не лъжат, но на астролозите, дори и на най-способните, не може да се вярва нито че ще разчетат откровенията им безпогрешно, нито пък че ще кажат съвсем искрено какво са разчели. Аз не съм нито скептик, нито кой знае колко суеверен. Обичам древните ритуали и церемонии и притежавам някаква унаследена вяра в старите римски богове, които не желая да подлагам на никакви философски анализи. Смятам, че всеки народ трябва да обожава собствените си божества по свой начин (стига да е цивилизован) и да не приема безразборно чужди божества. Като върховен жрец на Август, аз трябваше да го призная за бог; но в края на краищата полубогът Ромул не е бил друго освен беден римски пастир и вероятно много по-бездарен и мързелив от Август. Ако бях съвременник на Ромул, вероятно щях да се присмея на мисълта да му се отдават почести на полубожество. Но божествеността в края на краищата е неоспорим факт, а не въпрос на лично мнение: ако някой е почитан от всички като бог, значи, той наистина е бог. А щом един бог престане да бъде почитан, той е нищо. Докато Калигула беше обожаван и го смятаха за бог, той действително беше свръхестествено същество. За Касий Херея бе почти невъзможно да го убие, защото около него витаеше божествено благоговеене вследствие обожанието на многобройните чисти сърца, заговорниците го усещаха и се страхуваха да посегнат на живота му. И може би Касий не би успял да го убие, ако сам Калигула не се бе обрекъл с някакво божествено предчувствие на това убийство.

Днес Август е боготворен искрено от милиони хора. Самият аз му отправям молитви с почти същата вяра, с каквато се моля на Марс или Венера. Но аз правя много точна разлика между историческата личност Август, чиито несъвършенства и злополучия са ви добре познати, и бога Август, обекта на всенародно обожание, който е добил божествена власт. Искам да кажа, че порицавам безпощадно своеволието, с което един смъртен си присвоява божествена власт; но ако той наистина съумее да накара хората да го боготворят и те го боготворят най-искрено и ако няма лоши поличби или други признаци за гнева на Небесата при неговото обожествяване — е, тогава той наистина е бог и трябва да се приеме за такъв. Ала боготворенето на Август като главно божество в Рим не би било възможно, ако не съществуваше оная пропаст, разтворена от философите, между обикновения човек и старите ни богове. За обикновения гражданин на Рим Август успешно запълни тази празнота. Помнеха го като благороден и милостив управник, дал може би много по-истински доказателства за искрената си загриженост към града и империята, отколкото са дали самите олимпийски богове.