Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

С това завърши моят триумф. Войската се завърна в Британия, аз се върнах към гражданските дрехи и към задълженията си в Рим. Вероятно никому на този свят няма да се случи пак, както е сигурно, че никому не се е случвало преди, да ръководи първото си сражение на петдесет и три годишна възраст, без преди туй, в младостта си, да е служил каквато и да било военна служба, да спечели голяма победа и никога след туй да не стъпи на бойното поле.

Глава 23

Продължих да въвеждам реформите си в Рим и най-вече сторих всичко по силите си, за да създам чувство за обществена отговорност у моите подчинени. Назначих чиновниците при държавната хазна, които бях обучил, и ги оставих на тези длъжности за три години. Изхвърлих от конническото съсловие управителя на Южна Испания, защото не можа да се оправдае от обвиненията, отправени срещу му от войските ни в Мавритания, че е ограбвал половината от полагаемото им се жито. Получиха се и други обвинения за измама срещу му и той трябваше да заплати сто хиляди златици. Обиколи поред всичките си приятели, опитвайки се да спечели съчувствието им, разправяйки, че обвиненията били измислени от Посид и Палас, които обидил, напомняйки им, че са от робски произход. Но не му повярваха. В едно ранно утро този управител домъкнал всичките си домашни принадлежности, около триста големи товарни коли, пълни с най-ценни вещи, на мястото, определено за публични разпродажби. Това предизвикало голямо вълнение, защото той притежаваше ненадмината сбирка от коринтски съдове. Всички търговци и ценители се струпали там, Е облизвали устни и лакомо оглеждали предложените предмети. „Бедният Умбоний е свършен — разправяли те. — Сега вече ще можем да си купим евтино нещата, които отказваше да ни продаде, когато му предлагахме за тях истинските цени.“ Но останали разочаровани. Когато забили копието в земята, за да се разбере, че публичното наддаване започва, единственото, което Умбоний продал, било сенаторската си роба. После накарал да изтеглят копието в знак, че наддаването е свършило и в същата вечер, в полунощ, когато отново се позволяваше да минават товарни коли по улиците, отнесъл вещите си у дома. Просто искал да покаже на всички, че все още има много пари и може да си живее охолно като обикновен гражданин. Обаче аз не оставих тази обида да мине безнаказано. През същата година наложих висок данък на коринтските съдове и той не можа да се укрие, защото публично бе показал сбирката си и дори я бе оповестил със списък на дъската за наддаване.

По това време започнах да се занимавам сериозно с въпроса за новите религии и култове. Всяка година в Рим се въвеждаше по някой чуждоземен бог, да задоволява нуждите на преселниците, и в общи черти аз нямах нищо против това. Така например една колония от четиристотин арабски търговци от Йемен със семействата си се бяха заселили в Остия и бяха вдигнали там храм на племенните си божества: това бе порядъчно боготворене, то не включваше човешки жертвоприношения или други нередности. Но онова, което не исках да позволя, беше безредното съревнование между различните религиозни култове, чиито жреци и проповедници вървяха от къща в къща да си търсят последователи и в стремежа си да ги увещаят служеха си с примамливия език на служителите при публичните разпродажби или на сводниците, или на гръцките астролози. Откритието, че религията е търговска стока подобно на зехтина, смокините или робите, е било направено в Рим в късните години на Републиката и още тогава са били взети мерки да се сложи край на това търгашество, но неуспешно. След завземането ни на Гърция настъпило видимо отслабване на религиозното вярване — по времето, когато гръцката философия взела да се разпространява в Рим. Философите, макар да не отричат божественото начало, го превърнали в такава отдалечена абстракция, че римляните, бидейки хора реалисти, започнали да размишляват: „Да, наистина боговете са безкрайно могъщи и мъдри, тъй също и безкрайно далече от нас. Те заслужават нашето уважение и ние ще ги почитаме най-предано, ще им вдигаме храмове и ще им принасяме жертви, но очевидно е, че сме грешили, като сме си мислили, че ще си губят времето да умъртвяват отделните грешници или да наказват цял един град за престъплението на един човек, или пък да ни се явяват в човешки образ. Обърквали сме измислиците на поетите с прозаичната реалност. Трябва да променим схващанията си.“