Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

В Партия пък Бардан скоро събра голяма армия, към която присъединиха свои войски царете на Осроена и Адиабена, и потегли срещу брат си Готарз, чиято столица по това време беше град Екбатана, в страната на мидийците. В неочаквано нападение, начело на отряд от камилари — изминал близо триста мили за два дни, — Бардан прокуди подплашения Готарз от трона и скоро всички подвластни царства и градове в партската империя го признаха за свой владетел. Единствено изключение направи град Селевкия на река Тигър, който, разбунтувал се седем години по-рано, оттогава насам упорито отстояваше своята независимост. За нас бе голямо щастие, дето Селевкия отказа да признае суверенитета на Бардан, защото Бардан го сметна за въпрос на чест първо да обсади и превземе града, преди да се занимае с по-важните въпроси, а Селевкия с огромните си крепостни стени не се превземаше лесно. Макар да владееше Ктезифон, града на отсрещния бряг на реката Тигър, Бардан не можеше да контролира самата река и тъй селевкийската флота донасяше в града хранителни припаси, купувани от приятелски настроените арабски племена на западния бряг на Персийския залив. Та той пропиля ценно време на Тигър, а пък Готарз, който беше избягал в Бухара, събра там нови войски. Обсадата на Селевкия продължи от декември до април и чак тогава Бардан, научавайки за новата дейност на Готарз, вдигна войските си и измина хиляда мили на северозапад, през самата Партия, чак до провинция Бактрия, където се срещна с Готарз. Войските на Бардан бяха по-многобройни и по-добре снабдени, отколкото тия на брат му, но изходът на предстоящата битка беше съмнителен и Бардан осъзна, че дори да излезе победител, това ще бъде по-скоро пирова победа — защото ще изгуби повече войници, отколкото би могъл да си позволи. Затова, когато Готарз в последния миг му предложи да се споразумеят, той склони. В резултат на разговорите Готарз официално се отказа от претенциите си за престола, а в замяна Бардан му подари живота, даде му имения на южните брегове на Каспийско море и му определи годишна пенсия, достойна за сана му. Междувременно царят на Адиабена и други съседни управници притиснаха Селевкия да се предаде; и към средата на юли Марс в Антиохия знаеше, че Бардан вече е неоспорваният владетел на Партия и че е потеглил на запад с огромна войска. Съобщи ми за това незабавно, както и още една неприятна вест, а именно: под предлог, че е бил заплашван от гръцките легиони, разположени в Цезарея, Ирод ги обезоръжил и ги изпратил да работят пътища и да поправят градските укрепителни стени. Но и това не беше всичко — големи военни части от еврейски доброволци нравели тайни учения в пустинята под ръководството на членове на Иродовата охрана. Марс писа: „До три месеца съдбата на Римската империя в Изтока ще се реши по един или друг начин.“

Сторих всичко, каквото можех да направя при дадените обстоятелства. Изпратих бърза заповед до източните управители да мобилизират подръчните войски. Изпратих освен това една част от флотата в Египет, да потуши еврейските бунтове, които очаквах да започнат в Александрия, и друга една част при Марс в Антиохия. Мобилизирах войските в Италия и Тирол. Ала никой освен Марс, мене и министъра ми по външните въпроси Феликс, комуто бях принуден да се доверя, защото ми пишеше писмата, не знаеше какви страховити буреносни облаци прииждат откъм Изток. И само ние тримата останахме посветени в тази тайна до края, защото по едно щастливо благоволение На съдбата бурята изобщо не се разрази.

Нямам драматургически талант като брат си Германик: аз съм един обикновен историк и без съмнение повечето от хората ме смятат за прозаичен и скучен, но сега стигам до един момент в моята история, в който дори само излагането на голите факти, неукрасени от ораторско изящество, ще извика удивлението на моите читатели точно тъй, както на времето извика и моето. Нека първо ви разкажа за великолепното настроение, с което цар Ирод Агрипа пристигнал от Ерусалим в Цезарея за празненствата, които бе подготвил там по случай рождения ми ден. Тайната гордост, от която бил обзет, била толкова голяма, че почти го задушавала. Основите на гигантската постройка, която отдавна копнеел да издигне. Империята на Изтока, най-сетне били положени нашироко и здраво. Оставало вече само да произнесе магическата дума и стените й (с тези думи се изразил пред царица Киприя) „ще се стрелнат, бели и разкошни в синьото небе, кристалният покрив ще се притвори над нея, прекрасни градини, хладни колонади и езера с лилии ще я оградят, проснали се, докъдето стигат очите“.

Вътре всичко щяло да бъде от аквамарин и опал, от сапфири, сардоникс и чисто злато, а в огромната съдебна зала щял да искри елмазен трон, тронът на Месия, когото смъртните досега познавали като Ирод Агрипа.