— Приятели, всичко вече свърши. След пет дни аз ще съм мъртъв. В това съм по-щастлив от дядо си Ирод — той живя осемнадесет месеца, след като болката се бе загнездила в него. Нямам от какво да се оплача. Животът ми беше чудесен. Единствено себе си виня за онова, което ме сполетя. Шест дни оставих старейшините на Израел да ме назоват божи миропомазаник, а на седмия глупаво позволих името му да бъде охулено, без да ги осъдя. Макар да беше моя воля да увелича царството му до края на света и да го очистя, и да върна обратно загубените племена, и да го почитам през всички дни на своя живот, за този свой грях аз съм отхвърлен, също както моят праотец Давид беше отхвърлен заради греха си към хитита Уриа. Сега еврейството ще трябва да чака друго време, когато някой по-свят Спасител се яви, за да завърши онова, за което аз се оказах недостоен. Кажете на съюзническите царе, че средният камък е паднал от арката и че сега не могат да очакват помощ от еврейския народ. Кажете им, че аз, Ирод, умирам и че им вменявам в дълг да не захващат война с Рим без мене, защото без мен те са лодка без кормило, копие без връх, счупена арка. Хелкиас, погрижи се да не закачат гърците. Събери оръжията, раздадени тайно на евреите, и ги струпай в оръжейната в Цезарея Филипи и сложи там силна охрана. Върни на гърците оръжията и ги повикай да си поемат обичайните задължения. Тавместе, служителю мой, погрижи се да изплатиш всичките ми дългове. Братко Ироде, погрижи се да не се случва нищо лошо на милата ми съпруга Киприя и на дъщерите ми Друзила и Мариамна и най-вече отклони народа ни от необмислени дела. Поздрави евреите от Александрия и ги помоли да ми простят, загдето им дадох такива големи надежди, а след туй напълно ги разочаровах. Вървете си и нека бог е с вас. Повече не мога да говоря.
Евреите облекли власеници и се проснали, хиляди на брой, по земята край двореца въпреки страшната горещина. Ирод ги съзрял от прозореца на горния етаж в двореца, където лежал, и започнал да плаче заради тях.
— Бедни евреи — казал той. — Чакахте хиляда години, а сега ще трябва да чакате още хиляда, а може би и две хиляди, преди да настъпи денят на вашата слава. Това беше лъжлива зора. Аз излъгах себе си, излъгах ви и вас.
Поискал перо и папирус и ми написал писмо, докато все още имал сили да държи писалката. Писмото е тук пред мене заедно с другите, които ми бе писал, и човек изпитва мъка, като сравнява почерка — другите са написани смело и решително, ред след ред, подредени като стъпала на стълба, а това е драскано на криволици, всяка буква разкривена и прекъсвана от болката като изповед, писана от престъпник, след като са го изтезавали или са го били с камшик от девет върви. То е кратко: