Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Последното ми писмо: аз умирам. Тялото ми е пълно с червеи. Прости на стария си приятел. Разбойника, който те обичаше от сърце и въпреки това тайно заговорничеше, за да ти вземе Изтока. Защо го сторих? Защото Яфет и Сим могат да живеят като братя, но всеки трябва да е господар в собствения си дом. Западът щеше да си остане твой от Родос до Британия. Ти щеше да освободиш Рим от всички богове и обичаи на Изтока: тогава, и едва тогава древните свободи, които ти тъй много цениш, щяха да се върнат при теб. Аз се провалих. Играх твърде опасна игра. Маймунке, ти си глупак, но аз ти завиждам за тая ти глупост: това е разумна глупост. Сега те заклевам със сетния си дъх да не си отмъщаваш на моето семейство. Синът ми Агрипа е невинен: не знае нищо за моите стремежи, нито пък знаят дъщерите ми. Киприя стори всичко по силите си да ме разубеди. Най-доброто поведение за теб ще е да се правиш, че нищо не си знаел. Отнасяй се към всичките източни съюзници като към свои верни съюзници. Какво представляват те, след като няма да го има Ирод? Пепелянки без отровния зъб. Те ми вярваха, но не вярват на партите. Що се отнася до моите владения, направи си ги пак римска провинция, както по времето на Тиберий. Не ме озлочестявай, като ги върнеш на чичо ми Антипа. Да назначиш сина ми Агрипа за мой приемник, ще бъде опасно, но все пак почети го по някакъв начин заради мене. Не слагай моите владения под управлението на Сирия, не ги давай в ръцете на моя враг Марс. Управлявай ги ти сам, Маймунке. Направи Феликс за твой управител. Феликс е нищожество и не ще стори там нито добрина, нито глупост. Още малко мога да ти пиша. Пръстите не ме слушат. Болката ме изгаря. Не плачи заради мен: преживях живота си сладко и не съжалявам за нищо освен за една единствена глупост — че подцених гордостта, властта и ревността на вечния бог на Израел и че се отнесох към него като някой глупав философствуващ грък от Гадара. А сега сбогом за последен път, Тиберий Клавдий, приятелю, когото съм обичал по-вярно, отколкото ти знаеш. Сбогом, моя малка Маймунке, съученико мой, и не се доверявай никому, защото никой не е достоен за твоето доверие. Твоят умиращ приятел Ирод Агрипа, с прозвището

РАЗБОЙНИКА

Преди да склопи очи, Ирод повикал отново Хелкиас и Тавмаст, както и брат си Ирод Полион и им казал:

— Оставям ви една последна заръка. Идете при Силас в тъмницата и му кажете, че умирам. Кажете, че страдам от Иродови скрофули. Припомнете му за клетвата, която положих прибързано Александрия в дома на Александър алабарха. Разправете му за страданията, в които ме виждате да се гърча. Помолете го да ми прости, ако съм го онеправдал. Кажете му, може да ме посети и да стисне приятелски ръката ми за сетен път. А после правете с него каквото намерите за добре в зависимост от отговора му.