Читаем Аз, Клавдий. Божественият Клавдий полностью

Съюзническите царе на Понт, Комагена, Малка Армения и Итурея се вслушаха в съвета, пратен им от Ирод по неговия брат, и отново дадоха клетва за вярност на Рим, като се извиниха на Бардан, загдето не са излезли да го посрещнат на границите на Армения. А пък Бардан продължи похода си към запад: решил бе твърдо да си възвърне Армения. Марс му изпрати строго предупреждение от Антиохия, че една война с Армения ще означава война с Рим. Вследствие на това царят на Адиабена заяви на Бардан, че той отказва да се присъедини към експедицията, защото децата му са в Ерусалим и ще бъдат взети заложници от римляните. Бардан му обяви война и тъкмо се готвеше да нахлуе в неговите земи, научи, че Готарз е събрал нова войска и е подновил стремежите си към престола на империята. Върна се обратно и този път двамата братя влязоха в смъртно сражение край река Харинда, по южните брегове на Каспийско море. Готарз беше сразен и побягна в страната на дахите, която лежи на четиристотин мили в източна посока. Бардан тръгна да го преследва; но след като нанесоха поражение на дахите, войските му отказаха да го следват по-нататък, защото беше прекрачил границите на Партската империя. Той се върна на следващата година и тъкмо се готвеше да нахлуе в Адиабена, бе убит от своите първенци; подмамили го в засада по време на лов. Олекна ми, когато се отървах от него, защото беше мъж с големи дарби и необикновено деятелен.

Междувременно срокът за назначението на Марс изтече и аз се зарадвах, че се връща при мене в Рим, да ме съветва. Изпратих на неговото място Касий Лонгин. Той беше виден правник, към когото често се отнасях при трудни юридически въпроси, и бивш девер на племенницата ми Друзила. Когато в Рим се получи вестта за смъртта на Бардан, Марс не се изненада; изглежда, че сам той е имал пръст в заговора. Посъветва ме да изпратя като претендент за партския престол Мехердат, сина на бивш партски цар, който бе държан заложник в Рим в продължение на дълги години. Заяви, че се наемал да убеди благородниците, които убили Бардан, да приемат благосклонно Мехердат. Но Готарз отново се появи, този път с войска на дахите, и убийците на Бардан се принудиха да му положат клетва, тъй че Мехердат остана в Рим, да очаква неблагоприятни обстоятелства в Изтока. Според Марс това щяло да стане твърде скоро: Готарз бил жесток, прихватничав и страхлив и първенците щели да се вдигнат срещу му. Марс излезе прав. Две години по-късно при мен се яви тайно посланичество, съставено от различни благородници от Партската империя, с него дойде и царят на Адиабена, да ме молят да им изпратя Мехердат. Съгласих се и дадох добри сведения за Мехердат. В присъствието на посланиците го предупредих да не се превръща в тиран, да гледа на себе си като на главен магистрат, а на поданиците си като на свои съграждани; досега ни един партски цар не бе управлявал справедливо и милосърдно. Изпратих го в Антиохия, а Касий Лонгин го съпроводи до река Ефрат, където му каза да настъпи в Партия незабавно и да действува с бързина и смелост, защото престолът е негов. Обаче царят на Осроена, престорен съюзник, но таен привърженик на Готарз, умишлено задържа Мехердат в своя двор, устрои му скъпи пиршества и ловуване, а след това го посъветва да заобиколи през Армения, вместо да рискува, като пресече Месопотамия. Мехердат се вслуша в коварния му съвет, а това даде време на Готарз да се приготви, докато Мехердат загуби няколко месеца, превеждайки войската си през заснежените Арменски плата. Като излезе от Армения, той пое надолу край река Тигър и завзе Ниневия и други значителни градове. Царят на Адиабена го приветствува при пристигането му на границата, но го прецени като човек слабохарактерен и реши да се откаже от него при първа възможност. Тъй че, когато войските на Мехердат и Готарз се срещнаха в битка, Мехердат неочаквано се видя изоставен от царете на Осроена и Адиабена. Той се би смело и почти победи, защото Готарз бил такъв страхлив военачалник, че офицерите му трябвало да го връзват с верига за някое дърво, да не побегне. Накрая Мехердат беше пленен и „смелият“ Готарз го върна подигравателно на Касий с отрязани уши. Наскоро след това Готарз умря. По-нататъшните събития в Партия едва ли ще интересуват читателите повече, отколкото интересуваха мене.

Перейти на страницу:

Все книги серии Клавдий (bg)

Похожие книги

Степной ужас
Степной ужас

Новые тайны и загадки, изложенные великолепным рассказчиком Александром Бушковым.Это случилось теплым сентябрьским вечером 1942 года. Сотрудник особого отдела с двумя командирами отправился проверить степной район южнее Сталинграда – не окопались ли там немецкие парашютисты, диверсанты и другие вражеские группы.Командиры долго ехали по бескрайним просторам, как вдруг загорелся мотор у «козла». Пока суетились, пока тушили – напрочь сгорел стартер. Пришлось заночевать в степи. В звездном небе стояла полная луна. И тишина.Как вдруг… послышались странные звуки, словно совсем близко волокли что-то невероятно тяжелое. А потом послышалось шипение – так мощно шипят разве что паровозы. Но самое ужасное – все вдруг оцепенели, и особист почувствовал, что парализован, а сердце заполняет дикий нечеловеческий ужас…Автор книги, когда еще был ребенком, часто слушал рассказы отца, Александра Бушкова-старшего, участника Великой Отечественной войны. Фантазия уносила мальчика в странные, неизведанные миры, наполненные чудесами, колдунами и всякой чертовщиной. Многие рассказы отца, который принимал участие в освобождении нашей Родины от немецко-фашистких захватчиков, не только восхитили и удивили автора, но и легли потом в основу его книг из серии «Непознанное».Необыкновенная точность в деталях, ни грамма фальши или некомпетентности позволяют полностью погрузиться в другие эпохи, в другие страны с абсолютной уверенностью в том, что ИМЕННО ТАК ОНО ВСЕ И БЫЛО НА САМОМ ДЕЛЕ.

Александр Александрович Бушков

Историческая проза
Салават-батыр
Салават-батыр

Казалось бы, культовый образ Салавата Юлаева разработан всесторонне. Тем не менее он продолжает будоражить умы творческих людей, оставаясь неисчерпаемым источником вдохновения и объектом их самого пристального внимания.Проявил интерес к этой теме и писатель Яныбай Хамматов, прославившийся своими романами о великих событиях исторического прошлого башкирского народа, создатель целой галереи образов его выдающихся представителей.Вплетая в канву изображаемой в романе исторической действительности фольклорные мотивы, эпизоды из детства, юношеской поры и зрелости легендарного Салавата, тему его безграничной любви к отечеству, к близким и фрагменты поэтического творчества, автор старается передать мощь его духа, исследует и показывает истоки его патриотизма, представляя народного героя как одно из реальных воплощений эпического образа Урал-батыра.

Яныбай Хамматович Хамматов

Проза / Историческая проза