Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Те отишли в тъмницата, където заварили Силас в килията му, дъската му за писане на коленете. Щом ги съзрял, той я захлупил на пода. Тавмаст казал:

— Силасе, ако тази дъсчица е изпълнена с укори към твоя цар и господар, Ирод Агрипа, добре стори, че я захвърли. Когато ти разкажем за положението, в което лежи царят, ти сигурно ще се разплачеш. Ще съжалиш, че си изричал думи на укор срещу му или че си го посрамявал публично с неприличния си език. Той умира в мъки. Болен е от Иродови скрофули, с каквито сам се е проклел прибързано в Александрия, ако някога обиди негово величество Всемогъщия.

— Зная — рекъл Силас, — бях там, когато се закле, а сетне го предупредих…

— Замълчи и чуй царската вест. Царят казва: „Кажете на Силас за страданията, в които ме виждате да се гърча, и го помолете да ми прости, ако съм го онеправдал. Сега той може да напусне тъмницата и да дойде с вас в двореца. С радост ще стисна приятелски ръката му, преди да умра.“

Силас се обадил мрачно:

— Вие сте евреи, а пък аз съм един презрян самарянин, тъй че сигурно би трябвало да се почувствувам поласкан от посещението ви. Но ето какво ще ви кажа за нас, самаряните: ние ценим свободното слово и честните отношения над всякакво мнение, било то добро или лошо, което нашите еврейски съседи могат да имат за нас. Що се отнася до някогашния ми приятел и господар Ирод Агрипа, ако страда, то само той си е виновен, защото не послуша съвета ми…

Хелкиас се обърнал към цар Ирод Полион:

— Да умре ли?

Силас продължил невъзмутимо:

— На три пъти аз направо спасих живота му, но този път нищо не мога да сторя за него. Съдбата му е в божиите ръце. А що се отнася до приятелството, какъв приятел е този, който…

Хелкиас сграбчил копието от ръката на войника, който пазел при вратата, и пробол Силас през корема. Оня не се и помръднал, за да избегне удара.

Силас умрял в същия миг, в който, изтощен от петдневната несекваща болка, сам цар Ирод Агрипа изпуснал последен дъх в обятията на Киприя, за неописуема мъка и ужас на еврейския народ.

Междувременно цялата история станала известна. Проклятието на Ирод като че ли тегнело еднакво върху всички евреи. Гърците изпаднали в луда радост. Легионите, въоръжени отново от Хелкиас по нареждането на Ирод, постъпили по най-безсрамен и отвратителен начин. Те нападнали двореца и хванали Киприя и дъщерите й, възнамерявайки да ги преведат за посмешище през улиците на Цезарея. Киприя грабнала меча от един войник и се самоубила, но дъщерите й били насилени да си облекат бродираните дрехи и да тръгнат с войниците и дори да пеят благодарствени песни за смъртта на баща си. А като свършило шествието, завели ги във войнишките бордеи и там, на покривите, ги подложили на най-отвратителни гаври и унижения. Не само в град Цезарея, но и в гръцкия град Самария се уредили публични пиршества по площадите, а гърците, с венци на главите и намазани с благовония, яли и пили до насита, вдигали тостове и правели възлияния за Лодкаря. Евреите не вдигнали ни ръка, ни глас в знак на протест. „Законно ли е да помагаш на оня, когото бог е проклел?“ Защото се смята, че божието проклятие се стоварва върху децата на прокълнатия. Тези принцеси бяха едва по на десет и шест години, когато тъй се погавриха с тях.

Глава 24

Днес се навършват десет години от смъртта на Ирод и аз ще ви разкажа колкото може по-накратко какво се случи оттогава насам в Изтока: макар Изтокът да не представлява вече особен интерес за моите читатели, смятам се задължен да не оставям довършени нишки в този разказ. Веднага щом научил за смъртта на Ирод, Марс потеглил към Цезарея и възстановил реда и там, в Самария. Назначи временен управител на Иродовите владения: това беше Фад, римски конник, който имаше големи търговски предприятия в Палестина и беше женен за еврейка. Аз одобрих назначението и Фад започна да действува с необходимата строгост. Не всички оръжия, раздадени на евреите, бяха върнати на Хелкиас: гилеадците си ги задържаха, за да се бранят от източните си съседи, арабите от Рава Амон. Много оръжия останаха и у юдейците и галилейците, а в резултат на това се образуваха разбойнически банди, които нанесоха големи щети на страната. Обаче Фад, с помощта на Хелкиас и цар Ирод Полион, които се стараеха да изтъкнат своето верноподаничество, арестува главатарите гилеади, обезоръжи последователите им и след това, една по една, излови разбойническите шайки.