Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Митридат се задържа на арменския трон няколко години, но накрая бе убит от своя племенник, сина на брат му, царя на Грузия. Това беше странна история. Царят на Грузия бе управлявал в продължение на четиридесет години и най-големият му син се умори да го чака да умре и да му остави царството си. Познавайки сина си и страхувайки се за собствения си живот, царят го посъветвал да узурпира трона на Армения, която беше по-голямо и по-богато царство от Грузия. Синът се съгласил. Тогава царят се престорил, че се е скарал с него и синът избяга в Армения под крилото на Митридат, който го прие любезно и му даде дъщеря си за жена. А оня веднага се впусна да прави интриги срещу своя благодетел. Върна се в Грузия, представяйки, че се е сдобрил с баща си, който пък, от своя страна, се скара с Митридат и изпрати сина си срещу му, начело на голяма войска. Римският офицер, който беше политически съветник на Митридат, предложи да се състои среща между Митридат и неговия зет, на което Митридат склони: но бе измамно хванат от грузински войски тъкмо когато се канел да подпише споразумението и бе удушен в одеяла. Като научи за това отвратително деяние, управителят на Сирия свика военен съвет на своя щаб, за да решат дали смъртта на Митридат не би трябвало да се отмъсти с наказателна експедиция срещу убиеца му, който сега управляваше на негово място; но всеобщото мнение беше, че колкото по-измамно и кръвожадно се разправят помежду си източните царе край нашите граници, толкова по-добре за нас — сигурността на Римската империя почиваше върху недоверието между нашите съседи — и че нищо не би трябвало да се предприема. Нашият управител, за да покаже, че не одобрява убийството, изпрати официално писмо до царя на Грузия, нареждайки му да изтегли войските си и да извика обратно сина си. Когато партите чуха за това писмо, сметнаха го за добър повод да си възвърнат Армения. Нападнаха Армения, а новият цар побягна, но после те се принудиха да прекратят войната, защото зимата беше много тежка и загубиха много войници от премръзване и болести, тъй че царят се върна — но защо да продължавам с тази история? Всички източни истории представляват всъщност все една и съща безкрайна приказка и много рядко, толкова рядко, че почти не се случва, се появява някой водач, който да сложи цел и насока на течението. Ирод Агрипа беше такъв, но той умря, преди да е успял да даде пълни доказателства за своя гений.