Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Що се отнася до еврейската надежда за Месия, тя бе подхранена наново от някой си Тевдас, магьосник от Гилеад, който събра много последователи по време на управлението на Фад и им повели да го последват до реката Йордан, която щял да раздели, както сторил на времето пророк Илия, и да ги преведе сухи отвъд, за да завземат Ерусалим. Фад изпрати конен отряд отвъд, нападна фанатизираната тълпа, хвана Тевдас и му отряза главата. Оттогава няма нови претенденти за титлата, макар сектата, за която Ирод ми бе писал — последователите на Ешуа бен Йосиф, или Исус, да се е уголемила доста напоследък, та дори и в Рим. Съпругата на Авъл Плавций бе обвинена пред мен, че е присъствувала на една от техните вечери на любовта; но Авъл беше в Британия и аз потулих нещата. Задачата на Фад се затрудни от лошата реколта в Палестина: хазната на Ирод се оказа почти изпразнена (и нищо чудно, като знаем за какво изхарчи той парите си), тъй че нямаше начин да се облекчи положението, като се купи жито от Египет. Той обаче състави някакво помощно сдружение между евреите и събра пари, за да изкарат зимата; но следващата реколта също се провали и ако не беше царицата-майка на Адиабена, която даде цялото си богатство за купуване на жито от Египет, стотици хиляди евреи щяха да умрат от глад. Евреите приеха глада като божие отмъщение над целия народ за греха на Ирод. Втората лоша реколта не беше причинена толкова от времето, колкото от самите еврейски земеделци; бяха тъй унили, че вместо да засеят зърното, доставено им от приемника на Фад (сина на Александър алабарха, който се бе отказал от еврейската вяра), те го изядоха или пък го оставиха да покара в чувалите. Евреите са странна раса. По времето на Куман, който бе следващият управител, имаше големи размирици. Страхувам се, че Куман не беше подходящ за тази длъжност и началото на управлението му се ознаменува с голямо бедствие. Следвайки римския обичай, той изпратил една кохорта от редовни войници в района на Храма, за да пази реда по празненствата за голямата еврейска Пасха, а един от войниците, който мразел евреите, си смъкнал гащите в най-тържествения миг на празненството, разголил се безсрамно пред поклонниците и им викнал: „Хей, евреи, погледнете насам! Тук има нещо, което заслужава да се види.“ Това предизвикало бунт и Куман бил обвинен от евреите, че нарочно е накарал войника да извърши това предизвикателно и глупаво деяние. Естествено Куман се разгневил. Креснал на тълпата да се смири и да продължава да си празнува спокойно: но те се държали все по-заплашително. Куман решил, че една кохорта не ще се справи с обстоятелствата. За да сплаши тълпата, повикал целия гарнизон, което според мен е било голяма грешка. Улиците на Ерусалим са тесни и криви и били изпълнени с безброй много евреи, които както обикновено пристигнали за празника от всички краища на света. Подел се вик: „Войниците идат. Спасявайте се!“ Всички се втурнали да бягат. Който се спънел или паднел, бивал стъпквай от другите, а по уличните ъгли, където се срещали две противоположни тълпи, блъсканицата била такава, че мнозина били смазани. Войниците изобщо не изтеглили мечовете си, но повече от двайсет хиляди евреи загинали в паниката. Бедствието било толкова голямо, че последният ден на празника изобщо не се чествувал. А после, когато тълпата се разпръснала по домовете си, група галилейци хванали един от управителите на моите лични имоти, който пътувал от Александрия към Акра, за да събере суми, които ми се дължаха там. Той същевременно вършел някаква своя търговия, та галилейците му взели и едно ковчеже със скъпоценности. Като научил за това, Куман извърши наказателни действия над селата в близост до мястото на кражбата (на границата на Самария и Юдея), пренебрегвайки факта, че разбойниците са били очевидно галилейци — това личало от говора им — и че просто случайно са минавали оттам. Изпратил войскови части да ограбят селата и да арестуват първенците. Сторили го, а един от войниците, като тършувал по къщите, намерил препис от Законите на Мойсей. Той го размахал над главата си и започнал да чете някаква нецензурна пародия на свещените писания. Евреите закрещели, ужасени от светотатството, и се втурнали да му отнемат пергамента. Но той избягал развеселен, късайки книгата на парчета и разпръсквайки ги подире си. Вълненията взели такива размери, че когато Куман научил истината, принудил се да екзекутира войника като предупреждение към другарите му и като знак на доброжелателство към евреите.