Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Клеопатра ми разказа една отвратителна и невероятна история. Докато съм бил в Британия, Месалина изпратила предизвикателство до сдружението на проститутките, с което поканвала да й пратят съперничка, за да се състезава с нея в двореца, та да видят коя от двете ще може да приеме повече посетители в продължение на една нощ. Сдружението избрало една известна сицилианка, наречена Сцила, по водовъртежа в Месинския провлак. На разсъмване Сцила се признала за победена при двайсет и петия посетител, ала Месалина продължила ентусиазирано, чак докато слънцето се изкачило високо на небето. Но което е още по-лошо, повечето от благородниците в Рим били поканени да наблюдават състезанието и мнозина от мъжете участвували в него; три-четири от жените били увещани от Месалина също да се състезават.

Заплаках, закрил очи с ръце, също както плакал Август преди петдесет години, когато внуците му Гай и Луций му разправили подобна история за майка им Юлия; и пак с думите на Август казах, че не съм чул нито дума, нито пък съм подозирал, че Месалина не е най-добродетелната жена в Рим. И пак като Август прииска ми се да се затворя в някаква стая и дни наред да не виждам жива душа. Но те не ми позволиха. Два стиха от една музикална комедия, изиграна от Мнестер и трупата му преди два дни — забравих й името, — непрестанно ми се въртяха из ума:

Най-тъжен е и смешен на стареца плачът
за младата съпруга, поела грешен път.

Казах на Нарцис:

— На първите игри, на които присъствувах (аз изпълнявах длъжността съпредседател на брат ми Германик) — игри в чест на баща ми, — на един испански гладиатор му избиха щита. Беше близо до мене и видях израза на лицето му. Оглупя от ужас, като видя какво му се е случило. А целият амфитеатър се заливаше от смях и подигравки. И на мене ми се стори смешно, небесата да ми простят.

Глава 29

Тогава влезе Ксенофонт, наля в устата ми някакво питие, защото бях пред припадък, и изобщо започна да се грижи за мене. Не знам какво точно ми даде, но тази отвара избистри ума ми, накара ме да се овладея и да приемам всичко с пълно спокойствие. Имах чувството, че стъпвам по облаците като бог. Отрази се и на зрението ми, тъй че сега виждах Нарцис, Калпурния и Палас, сякаш бяха на двайсет стъпки от мен, вместо до мене.

— Повикайте Тураний и Лусий Гета.

След смъртта на Калон сега Тураний беше главен разпоредител по снабдяването, а пък Гета, както вече споменах, командуваше преторианците съвместно с Криспин.

Разпитах ги, след като ги уверих, че не ще ги накажа, ако говорят истината. Потвърдиха всичко, казано от Нарцис, Калпурния и Клеопатра, и ми разправиха още подробности. Когато поисках от Гета да ми обясни откровено защо не ми е докладвал за всичко това преди, той рече:

— Позволяваш ли да си послужа с една поговорка, Цезаре, която ти често цитираш: „Коляното е по-близко до пищяла“? Какво сполетя Юст, моя предшественик, когато се опита да ти отвори очите за онова, което се върши в покоите на съпругата ти в двореца?

Тураний отвърна на същия въпрос, като ми припомни, че когато неотдавна събрал смелост да се яви пред мене с оплакване, че Месалина е присвоила от държавните запаси базалтови блокове, внесени от Египет за подменяне на настилката на Говеждия пазар — за да ги използува, както се оказало, за някаква нова колонада, която си строяла в Градините на Лукул, — аз съм се разгневил, заявил съм му да не смее да оспорва нейните постъпки или заповеди и съм му обяснил, че тя върши всичко по мое нареждане и с пълното ми съгласие. Бях му казал, че ако занапред иска да се оплаква от господарката Месалина, да върви да се оплаква на самата нея. Тураний беше прав. Наистина беше тъй.

Калпурния, която се движеше неспокойно, докато разпитвах Гета и Тураний, най-сетне ми отправи умолителен поглед. Разбрах, че иска да си поговорим насаме. Отпратих всички и тогава тя ми заговори кротко и искрено:

— Мили мой, доникъде няма да стигнеш, ако продължаваш да задаваш все същите въпроси на различни хора. Съвсем ясно е: всички са се страхували да ти кажат отчасти защото са знаели колко обичаш и вярваш на Месалина, но най-вече защото си император. Постъпил си много глупаво и си много нещастен, но сега ще трябва незабавно да сториш нещо, за да се оправиш. Не действуваш ли веднага, ще осъдиш всички ни на смърт. Върви в лагера на преторианците и поискай закрилата на всички верни войници. Не вярвам да те изоставят заради Месалина и Силий. Може би има един-двама офицери, които са подкупени, но другите са ти предани. Изпрати конни вестители в Рим да съобщят, че се връщаш, за да си отмъстиш на Силий и на жена си. Издай заповеди за арестуване на всички, присъствували на пиршеството. Това вероятно ще бъде достатъчно за потушаване на бунта. Те ще са толкова пияни, че не ще могат да сторят нищо опасно. Но побързай!

— О, да — отвърнах. — Ще побързам!

Отново повиках Нарцис.

— Вярваш ли на Гета?

— Да ти призная, Цезаре, не му вярвам докрай.

— А тия двама офицери, които са тук с него?