Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Поех пергамента и докато слизаше от нашата кола. Нарцис прошепна нещо в ухото на Вителий. Не знам какво е било, но то накара Вителий да мълчи, докато го нямаше Нарцис. Четях обвиненията на светлината на фенера, а Нарцис изтича по пътя да посрещне Вибидия и Месалина, която също беше слязла и вървеше към него. Месалина бе изтрезняла: повика ме нежно отдалече:

— Здравей, Клавдий! Какво глупаво момиче съм аз! Да не повярваш просто!

За пръв път глухотата ми беше от полза. Нито познах гласа й, нито чух какво казва. Нарцис поздрави Вибидия учтиво, но не позволи на Месалина да ме наближи. Месалина взе да кълне, заплю го в лицето и се опита да се промъкне, но той нареди на двамина от подофицерите, които бяха с него, да я върнат в колата й и да я придружат до града. Месалина крещеше, сякаш я убиваха или насилваха; вдигнах очи от пергамента и запитах какво става, Вителий каза:

— Някаква жена от тълпата. Обзета от родилни болки, както разбирам от виковете й.

Тогава Вибидия приближи бавно към нашата каляска, а след нея се задъхваше Нарцис. Нарцис говори вместо мене. Обясни на Вибидия, че всеизвестното и невиждано развратничене и измамите на Месалина не заслужават застъпничеството на една свята и възрастна весталка.

— Не вярвам вие, весталките, да сте съгласни дворецът да бъде превърнат в бордей, както по времето на Калигула, нали? Нима искате танцьори и гладиатори да лудуват сред чаршафите в леглото на върховния понтифекс, с дейното участие на съпругата на върховния понтифекс?

Това смути Вибидия: Месалина й се признала само в „интимна близост“ със Силий. Тя каза:

— Не зная нищо за това, но поне искам да помоля върховния понтифекс да не прави нищо прибързано, да не пролива невинна кръв, да не осъжда никого, без да го чуе, да не забравя честта на своя дом и дълга си към боговете.

Намесих се:

— Вибидия, Вибидия, мила приятелко, ще бъда справедлив към Месалина, повярвай ми.

Нарцис каза:

— Да, наистина. Опасността е в това, върховният понтифекс да не окаже на бившата си съпруга незаслужена милост. Много е трудно да отсъди по делото безпристрастно, както налага длъжността му. Затова от негово име те моля: не прави нещата за него по-болезнени, отколкото са. Смея ли да предложа да се върнеш, господарке Вибидия, и да се отдадеш на моленията към богиня Веста, които познаваш тъй добре?

Тя се оттегли, а ние продължихме. Когато стигнахме в града, Месалина отново се помъчила да ме види, както ми казаха, но подофицерите не й позволили. После опитала да изпрати Британик и малката Октавия да ме молят да й простя, но Нарцис ги видя да тичат към нас и ги отпрати. Аз седях смълчан и размишлявах над списъка с любовниците на Месалина. Нарцис го беше озаглавил: „Условен и непълен списък на известните прелюбодейства на Валерия Месалина от първата година на брака й с Тиберий Клавдий Цезар Август Германик Британик, Баща на Отечеството, върховен понтифекс и т. н., до днешна дата“. Съдържаше четиридесет и четири имена, а по-късно бе разширен до сто петдесет и шест.

Нарцис изпрати нареждане колата да се върне в Градините: правилата за уличното движение забраняваха да е навън по това време. Месалина разбра, че е победена и се остави да я отведат. Децата бяха изпратени в двореца, но майка й Домиция Лепида, макар отношенията им напоследък да бяха охладнели, смело се качи при нея; иначе Месалина щеше да остане сама с коларя. След това Нарцис нареди на нашия кочияш да кара към дома на Силий. Като наближихме, аз казах:

— Но това тук не е неговият дом? Това е фамилното жилище на Азиниите.

Нарцис ми обясни:

— Месалина го купи частно, когато Азиний Гал бе изпратен на заточение, и го даде на Силий като сватбен подарък. Влез и виж с очите си какво е ставало.