Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Третото писмо на Месалина пристигна тъкмо когато падаха последните глави. Беше гневно и заплашително. Пишеше, че вече ми била дала всички възможности да се отнеса към нея справедливо и почтено и че ако незабавно не съм й поискал извинение за обидното си, безсърдечно и неблагодарно отношение, щял съм да си тегля последствията; защото нейното търпение вече се изчерпвало. Тя тайно държала в свои ръце верността на всички офицери от преторианците, както и на всичките ми освобожденци освен на Нарцис, а и на по-голяма част от Сената; достатъчно било да каже само една дума, и аз незабавно съм щял да бъда арестуван и да стана прицел на отмъщението й. Нарцис отметна глава и се засмя.

— Е, поне моята вярност към тебе я признава, Цезаре. А сега трябва да отидеш в двореца. Сигурно припадаш от глад. От закуска не си хапнал нищо, нали?

— Но какво да й отговоря?

— Не заслужава да й отговаряш.

Върнахме се в двореца, където ни чакаше вкусна храна. Вермут (препоръчван от Ксенофонт като успокоително средство) и стриди, печена гъска с любимия ми сос от гъби и лук — по рецепта, дадена на майка ми от Береника, майката на Ирод — и задушено телешко с репички, както и гювеч, и ябълкова пита, подправена с мед и карамфил, и пъпеш от Африка. Ядох лакомо, а като свърших, ми се доспа. Казах на Нарцис:

— Тази вечер повече не мога да мисля. Уморен съм. Оставям ти да ръководиш нещата до утре сутринта. Предполагам, че ще трябва да известим онази нещастна жена да се яви тук утре сутринта и да отговори на обвиненията. Обещах на Вибидия да я съдя справедливо.

Нарцис не отвърна. Легнах да спя.

Нарцис кимнал на офицера-преторианец:

— Заповед на императора. Ще отидеш с шестима войници в павилиона, в Градините на Лукул, и там ще екзекутираш господарката Валерия Месалина, разведената съпруга на императора.

А после предупредил Евод да избърза пред преторианците и да предупреди Месалина, че идват, като по този начин й даде възможност да се самоубие. Ако се самоубиела, което сигурно щяла да стори, аз не трябвало да научавам за незаконната му заповед. Евод я намерил просната на земята в павилиона, разтърсвана от ридания. Майка й била коленичила край нея. Месалина рекла, без да вдигне очи:

— О, любими Клавдий, толкова съм нещастна и тъй ме е срам!

Евод се засмял:

— Грешиш, господарке. Императорът спи в двореца, заповядал е никой да не го тревожи. Преди да си легне, нареди на преторианския командир да дойде тук и да ти отреже хубавата главичка. Това са точните му думи, господарко. „Отрежете й главата и я набучете на края на копието.“ Изтичах да те предупредя. Ако си толкова смела, колкото си и хубава, господарке, съветвам те да свършиш, преди да са дошли. Донесох ти тази кама, в случай че нямаш друга подръка.

Домиция Лепида се обадила:

— Няма надежда, мое бедно мило дете; не можеш да се отървеш. Единственото почтено нещо, което ти остава сега, е да вземеш камата му и да се промушиш.

— Това не е вярно — заплакала Месалина. — Клавдий никога не ще се осмели да се отърве от мен по този начин. Това го е измислил Нарцис. Отдавна трябваше да го убия, този Нарцис. Злобен, омразен Нарцис!

Отвън по каменната настилка се чули тежки стъпки.

— Стой! На оръжие!

Вратата се отворила с трясък и офицерът застанал на нея, очертан на нощното небе, със скръстени ръце. Не казал нито дума.

Месалина изпищяла, като го видяла, и сграбчила камата от Евод. Страхливо опипала острието и върха й. Евод се подиграл:

— Нима ще караш войниците да те чакат, докато намеря точило да ти я подостря?

Домиция Лепида промълвила:

— Събери смелост, дете. Няма де те заболи, ако я забиеш бързо.

Офицерът бавно отпуснал ръце: дясната му ръка посегнала към дръжката на меча. Месалина допряла върха на камата първо до гърлото, а после до гърдите си.

— О, не мога, мамо! Страх ме е!

Офицерът бил извадил меча от ножницата. Направил три големи крачки напред и я промушил.

Глава 30

Ксенофонт ми даде още една доза от „Олимпийската смес“, преди да заспя, и приятното чувство, което бе започнало да изчезва по време на вечерята, ме освежи. Събудих се изведнъж — невнимателен роб бе изпуснал купчина чинии, — прозях се високо и се извиних на компанията за неприличното си държане на трапезата.

— Няма нищо, Цезаре! — викнаха в един глас. Забелязах, че всички изглеждат уплашени. Нечисти дела и нечиста съвест. — Да не сте сипали отрова във виното ми, докато съм спал? — пошегувах се.

— Опазили ни боговете, Цезаре! — възмутиха се те.

— Нарцисе, какъв беше смисълът на оная колчестърска шега на Ветий Валент? Нещо, че бритите ме почитали като бог?

Нарцис рече:

— Не беше само шега, Цезаре. Всъщност ти сигурно знаеш, че един храм в Колчестър е посветен на бог Клавдий Август. Там те боготворят от началото на лятото. Само че аз едва сега го научих.

— Значи, затова се усещам толкова странно. Превръщам се в бог! Но как е станало? Помня, че писах на Осторий и санкционирах построяването и посвещаването на един храм в Колчестър на бога Август в благодарност за победата, която дари на римските войски на британския остров.