Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Обичам свободата: мразя тиранството.
Всякога съм бил патриотичен римлянин.
Римският гений е републиканският.

Сега, колкото да е парадоксално, съм император.

Като император упражнявам монархическа власт.
Републиката е премахната от три поколения.

Републиката бе смазана от граждански войни.

Август създаде тази монархическа власт.
Това стана като мярка след бедствие.

Август разбра, че не може да се откаже от властта.

Мислено упреквах Август, че е лицемер.
Останах убеден републиканец.

Тиберий стана император. Против своята воля?

Страхувайки се, че някой враг ще заграби властта?
Вероятно бе принуден към това от майка си Ливия.

По негово време живях в усамотение.

Смятах го за кръвожаден лицемер.
Останах убеден републиканец.

Калигула неочаквано ме направи консул.

А пък аз копнеех да бъда сред книгите си.
Калигула се опитваше да властвува като ориенталски монарх.

Бях патриотичен римлянин.

Трябваше да убия Калигула.
А вместо туй, за да се спася, играех на глупак.

Може би Касий Херея е бил патриотичен римлянин.

Наруши клетвата си, уби Калигула.
Той поне се опита да върне Републиката.

Републиката пак не бе възстановена.

Вместо това издигнаха нов император.
Императорът бях аз, Тиберий Клавдий.

Откажех ли, щяха да ме убият.

Откажех ли, щеше да има гражданска война.
Това стана като мярка след бедствие.

Осъдих Касий Херея на смърт.

Видях, че още не мога да оставя властта.
Превърнах се във втори Август.

Работех упорито и продължително, като Август.

Уголемих и засилих империята, като Август.
Станах абсолютен монарх, като Август.

Аз не лицемеря умишлено.

Ласкаех себе си, че върша всичко за добро.
Решил бях да възстановя Републиката през тази година.

Опозоряването на Юлия бе наказанието на Август.

„Да не бях се женил, бездетен да бях умрял.“
Същото чувствувам заради Месалина.

Би трябвало да се самоубия, вместо да управлявам.

Не биваше да позволя на Ирод да ме увещае.
Изпълнен с най-добри намерения, превърнах се в тиран.

Сляп бях за прищевките и злодействата на Месалина.

От мое име тя е проливала кръвта на невинни мъже и жени.
Незнанието не е оправдание за престъплението.

Но нима аз съм единственият виновен тук?

Нима целият народ не е прегрешил като мене?
Те ме направиха император и търсеха благоволението ми.

Какво ще е, ако реша сега да изпълня честните си намерения?

Ако възстановя Републиката, какво ще стане?
Нима наистина вярвам, че Рим ще ми благодари?

„Нали знаеш как става, когато говориш за свободата.

Всичко ти изглежда страшно лесно.
Очакваш всички врати да се разтворят,
всички стени да се срутят.“

Светът е доволен от мен като император,

всички освен ония, които сами желаят да станат императори.
Никой не се стреми към Републиката искрено.

Азиний Полион беше прав:

„Първо трябва съвсем да зазлее,
преди да започне да се оправя.“
Решено: в края на краищата няма да приложа плана си.

Жабешкото блато искало цар.

Юпитер им пратил стария цар Дънер.
Аз бях и глух, и сляп, и дървен като дънер.

Жабешкото блато искало цар.

Нека сега Юпитер им прати младия цар Щъркел.
Главната грешка на Калигула: щъркеловото му царство
бе твърде краткотрайно.

Моята главна грешка: показах се твърде милосърден.

Изличих покварата, насадена от моите предшественици.
Отново примирих и Рим, и света с монархията.

Рим е осъден да се преклони пред още един Цезар.

Нека да е луд, кръвожаден, капризен, прахосник, развратен.
Цар Щъркел ще докаже наново нрава на царете.

Затъпявайки острието на тиранията, извърших страшна грешка. Наточвайки го пак, ще поправя грешката си.

Яростните смутове искат яростни мерки.

Но аз съм, нека не забравям, стария цар Дънер.

Ще плувам безволево по застоялото блато.
Нека всички отрови, дето се мътят в калта, се излюпят.