Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Не отвърнах, но от това всички присъствуващи разбраха, че замислям да се оженя пак, а понеже знаеха колко лесно бях управляван от Месалина, всеки сметна, че ако той ми намери съпруга, животът му е уреден. Нарцис, Палас и Калист — всеки на свой ред предложи своя кандидатка в първия миг, в който имаха възможност да разговарят с мене насаме. Беше ми много забавно да наблюдавам в каква посока вървят мислите им. Калист си припомни, че Калигула бе принудил един управител на Гърция да се разведе с жена си, Лолия Полина, а сетне сам се бе оженил за нея (това му бе трета жена), защото някой му бе подхвърлил на едно пиршество, че била най-красивата жена в империята: а след това се бе сетил, че този някой съм бил аз. Решил бе, че тъй като Лолия Полина не само не бе погрозняла през изминалите десет години, а дори се бе разхубавила още повече, спокойно можеше да ми я предложи. Стори го още на следния ден. Усмихнах се и обещах да си помисля.

Вторият беше Нарцис. Най-напред ме запита коя ми е предложил Калист, а като му казах: „Лолия Полина“, възкликна, че не била подходяща за мен. Интересували я единствено накитите.

— Не си подава носа навън, без да се накичи най-малко с трийсет хиляди златици в смарагди, рубини или бисери, всеки път все различни, а пък е глупава и упорита като воденичарско муле. Цезаре, единствената жена за теб, както и двамата знаем, е Калпурния. Но ти не можеш да се ожениш за проститутка: ще направи лошо впечатление. Затова ти предлагам да се ожениш формално за някоя благородничка, но да си живееш с Калпурния, както преди да срещнеш Месалина, и да се радваш на истинско щастие до края на живота си.

— А коя предлагаш за формална съпруга?

— Елия Петина. След като ти се разведе с нея, тя пак се омъжи, както знаеш. Наскоро овдовя и остана без средства. Ще й направиш добро, ако я вземеш.

— Ами острият й език, Нарцисе?

— Нещастието я е укротило. Никога вече не ще се осмели да сквернослови така. Ще я предупредя и ще й обясня условията на брака. Ще получава всички почести, дължими й като на твоя съпруга и като майка на дъщеря ти Антония, ще има голям личен доход, но ще трябва да подпише договор, че ще се държи като глухоняма в твое присъствие и не ще те ревнува от Калпурния, Е?

— Ще помисля по въпроса, драги Нарцисе.

Единствен Палас отгатна правилно. Това от негова страна бе или проява на голяма глупост, или на изключителна хитрост. Как би могъл да предположи, че ще постъпя тъй чудовищно, че да се оженя за племенницата си, Агрипинила? Преди всичко бракът щеше да е кръвосмесителен, на второ място тя бе майка на Луций Домиций, към когото изпитвах дълбоко отвращение; а на трето, сега, след като Месалина беше мъртва, тя с право можеше да получи името на най-пропадналата жена в Рим. Дори и по времето на Месалина би било трудно да се направи изборът между двете: бяха еднакво порочни и ако Месалина е била по-развратна от Агрипинила, тя поне не бе извършвала кръвосмешение, нещо, което Агрипинила, в това бях уверен, бе сторила. Но Агрипинила имаше едно хубаво качество — беше много смела, докато Месалина, както видяхме, бе страхливка. Палас предложи Агрипинила при същата уговорка като Нарцис, а именно, това да е само формален брак; аз ще мога да си живея, с която жена си искам. Агрипинила, каза той, била единствената в Рим, която да продължи политическата работа на Месалина, и наистина ще ми помага.

Обещах да помисля внимателно по въпроса.

А след това уредих един истински дебат между Калист, Нарцис и Палас, след като им дадох достатъчно време да поговорят с кандидатките си и да разберат дали те са склонни да станат съпруги на Цезаря. Повиках Вителий за арбитър и дебатът се състоя след няколко дни. В препоръчителните си думи за Елия Нарцис изтъкна, че подновявайки една стара връзка, не ще трябва да въвеждам нов човек в семейството и че тя ще бъде добра майка на малката Октавия и на Британик, с които вече е сродена, бидейки майка на сестра им Антония.

Калист напомни на Нарцис, че Елия е разведена с мен много отдавна, и подхвърли, че ако сега я прибера отново, гордостта й ще се възбуди и твърде вероятно е да вземе да си отмъщава тайничко на децата на Месалина. Лолия била много по-подходяща: никой не можел да отрече, че е най-красивата жена в света и много добродетелна.

Палас се опълчи срещу двете предложения. Елия, каза той, била опърничава жена, а Лолия празноглава глупачка, която се носела насам-натам като златарска витрина и щяла да иска по цял комплект дрънкулки всеки ден, редовно, както слънцето изгрява, за сметка на държавната хазна. Не, най-подходящ избор била господарката Агрипина. (Единствен аз все още продължавах да я назовавам с умалителното „Агрипинила“.) Тя щяла да доведе със себе си внука на Германик, който във всяко отношение бил достоен за императорското богатство; а от голямо политическо значение било тази жена, която доказала, че е плодовита и все още била млада, да не се омъжва в друг дом и да прехвърля в него величието на Цезарите.