Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Сещате се, предполагам, как е била приета речта му. Гласували са предложението с пълно мнозинство — не защото обичаха Агрипинила, а защото никой не се е осмелил да си навлече гнева й, след като по всичко изглеждало, че ще ми стане съпруга, и неколцина сенатори скочили, обхванати от желание да се харесат, и заявили, че щели да ме принудят да се превия пред единодушното желание на целия народ. Приех поздравленията, молбите и честитките им на Форума, а след това отидох в Сената, където поисках да се издаде декрет, който завинаги узаконява браковете между чичовци и племеннички. Издадоха го. На Нова година се ожених за Агрипинила. Един-единствен човек се възползува от новия закон, един конник, който бе преториански офицер. Агрипинила му се отплати щедро за това. (49 г. от н.е.)

Изказах се в Сената по повод храма ми в Британия. Обясних, че обожествяването ми там е станало съвсем случайно, и се извиних на съгражданите си. Но, казах, надявам се да ми простят и да одобрят тази нелепост, пред вид политическата опасност, която би ни сполетяла, ако я отхвърлят.

— Британия е твърде далеч, а и храмът е много малък — увещавах ги иронично. — Малък селски храм с глинен под и сламен покрив, подобен на храмовете, в които са живели римските богове в старите републикански времена, преди божественият Август да ги премести в днешните им разкошни жилища. Надявам се, че не ще имате нищо против един такъв малък храм, тъй далеч оттук, и срещу един-двама стари жреци и скромни жертвоприношения? Лично аз никога не съм възнамерявал да бъда обожествяван. И ви давам дума, че това ще е моето единствено, малко…

Но, както изглежда, никой нямаше нищо против моя храм.

След като приключихме с преброяването, аз не бях подновил длъжността си на цензор, а за преход към възнамеряваното от мен връщане на Републиката дал бях длъжността на Вителий. За пръв път от един век насам контролът на обществения морал не се държеше от някой Цезар. Една от първите прояви на Вителий след уреждането на брака ми с Агрипинила бе да извади от сенатското съсловие един от магистратите от първи ранг за през тази година, не друг, а моя зет, младия Силан! Обяснението, което даде за това, бе, че Силан живеел в кръвосмешение със сестра си Калвина, която бе Вителиева снаха, но след това се бе развела със съпруга си, младия Вителий. Вителий обясни, че синът му хванал двамата в леглото преди известно време и бил споделил това с него, замолвайки го да го пази в тайна; но сега, когато вече бил цензор, не можел да укрива съзнателно вината на Силан. Лично гледах делото. Силан и Калвина отрекоха обвинението, но то изглеждаше напълно вярно, затова разтрогнах брачния договор между Силан и дъщеря ми Октавия (или по-скоро дъщерята на Месалина, Октавия) и го накарах да се оттегли от магистратурата. Срокът му изтичаше само след един ден, но за да покажа колко съм възмутен, назначих друг на негово място за този последен ден. Разбира се, Вителий никога не би се осмелил да разкрие кръвосмешението, ако не беше Агрипинила. Силан беше пречка за амбициите й; тя искаше нейният син Луций да ми стане зет. Но аз обичах Силан и в края на краищата той беше потомък на божествения Август; затова му заявих, че ще отложа присъдата по делото му с което исках да подскажа, че очаквам да се самоубие. Той се позабави и избра за това моя сватбен ден; което не беше неподходящо. Калвина прокудих и посъветвах колегията на жреците да извърши жертвоприношения и молитви за опрощение в горичката на Диана, съживявайки един живописен стар обичай на Тул Хостилий, третия римски цар.