Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Що се отнася до Нерон, снабдих младия цар Щъркел с най-подходящия възпитател на света. Трябваше да пращам чак в Корейка за това чудо. Навярно ще се сетите за името му: Луций Аней Сенека, стоикът — оня блудкав оратор, оня безсрамен ласкател, оня безпътен и перверзен любовчия. Лично аз се застъпих пред Сената, за да го опростят и да го върнат. Приказвах им за примиреното търпение, с което бе понесъл осемгодишното изгнаничество, строгата дисциплина, на която доброволно се бе подложил, и дълбокото му чувство за вярност към моя дом. Сенека трябва да е останал втрещен от изненада след ония две погрешни стъпки, които беше направил. Защото малко след публикуването на „Утешение към Полибий“ Полибий бе екзекутиран като престъпник. Подир това Сенека се бе опитал да поправи грешката си с един панегирик за Месалина. Няколко дни след публикуването му в Рим Месалина последва Полибий в опозоряването и смъртта и той бързо го изтегли. Агрипинила бе готова с радост да приеме Сенека за възпитател на Нерон. Ценеше дарбата му като учител по риторика и си присвои всички заслуги за връщането му.

Нерон се страхува от майка си. Подчинява й се във всичко. Тя се отнася към него с голяма строгост. Уверена е, че ще управлява чрез него след моята смърт, тъй както Ливия управляваше отначало чрез Август, а сетне чрез Тиберий. Аз виждам по-далеч от нея. Не съм забравил предсказанието на сибилата:

Шестият космат, който ще завладее Рим,
ще бъде син, не син на тоз космат последен.
Той ще даде на Рим увеселения и страх, и огън.
ръката му ще аленее от майчината кръв.
След него друг космат не следва
и кръв ще бликне от неговия гроб.

Нерон ще убие майка си. Това бе предсказано още при рождението му: сам Барбил го предсказа, а Барбил никога не греши. Той беше прав дори и за смъртта на Месалининия съпруг, нали така? Агрипинила, тъй като е жена, не може да командува римските войски и да се обръща към Сената. Трябва й мъж, да го върши вместо нея. Когато се ожених за нея, знаех, че ще мога да разчитам да живея дотогава, докато Нерон порасне достатъчно, за да заеме мястото ми.

Агрипинила ме помоли да увещая Сената да й присъди титлата Августа. Не очакваше от мен да й дам онова, което бях отказал на Месалина, но й го дадох. Присвои си и други, нечувани досега привилегии. Седи в трибунала до мене, когато съдя, и се качва по Капитолия с колесница. Назначи нов преториански командир на мястото на Гета и Криспин. Казва се Бур и е предан на Агрипина с тяло и душа. (Служеше с преторианците в Брентууд и там загуби три пръста от дясната си ръка от един британски широк меч.) Новата Августа на Рим няма съпернички. Елия Петина е мъртва, вероятно отровена: не знам. Лолия Полина също е премахната: покровителят й Калист умря, тъй че ни един друг освобожденец не се възпротиви на премахването й. Обвинена бе в магьосничество и в това, че разпространявала астрологически изчисления, според които бракът ми с Агрипинила щял да се окаже фатален за страната. Жал ми беше за Лолия, затова в речта, която отправих към Сената, предложих само да се осъди на изгнание. Но Агрипинила не позволява да я изиграват. Изпрати един преториански офицер в дома й и той стори всичко тя да се самоубие. Той докладва съответно за смъртта й, но Агрипинила не се задоволи и с това.

— Донеси ми главата й — нареди. Донесоха главата в двореца. Агрипинила я хвана за косите и отвори устата й срещу един прозорец.

— Да, това е главата на Лолия без съмнение — рече ми тя, когато в този миг влязох в стаята. — Ето ги златните зъби, които си направи при един александрийски зъболекар, за да запълни хлътналата си лява буза. Каква твърда коса има, като опашка на кон. Робе, изнеси това нещо. А също и постелката; накарай да измият кървавите петна.

Агрипинила отстрани и етърва си, Домиция Лепида, майката на Месалина. Сега Домиция Лепида се държеше много внимателно с Нерон, канеше го често у дома си, където го галеше и ласкаеше, забавляваше го и му напомняше за всичко онова, което била направила за него, докато бил бедно сираче. Истина е, че тя понякога се бе грижила за него, когато сестра й Домиция напускаше града и не искаше да мъкне детето със себе си. Агрипинила, като откри, че личният й родителски авторитет, който се основаваше на строгостта, е заплашен от това лелино глезене, я обвини, че публично е прокълнала брачното ми ложе и че не е съумяла да въздържи робите си в Калабрия да не се разбунтуват: един магистрат и двамата му помощници, които се опитали да възстановят реда там, били хванати и набити, а Домиция Лепида се заключила в дома си и не сторила нищо. Позволих да я осъдят на смърт за тези две обвинения (първото от които вероятно бе чиста измислица), защото сега вече знаех за помощта, която е оказала на Месалина в историята с Апий Силан, както и за други измами, на които ме е подлагала.