Аз съм съдът!

— Остави. Сигурно дори и това ще ти хареса.

Изправих си от дивана и си налях за пиене докато Мери си приведе в ред тоалета. Тя ми измъкна чашата от ръката и гаврътна остатъка на един дъх. Посегнах да си взема шапката на тръгване.

— В сила ли е още предложението ти за събота? — запитах я аз.

— Много добре го каза — измърка тя. — Само не закъснявай.

Тая нощ се заседях до късно с каса бира. Беше крайно да почувствувам домашния уют не само на думи. Паркирах в стола-люлка до отворения прозорец с два пакета цигари и достатъчно бира под ръка. Свежият вечерен въздух приятно охлаждаше разгорещената ми от мисли глава. Три убийства досега! И убиецът още се разхождаше на свобода.

Мислено направих опит да сортирам нещата които се нуждаеха от доизясняване по случая. Първо, какво притежаваше толкова Джак, че да го убият? Беше ли заради книгите или заради нещо друго? Защо убиха Хал? Дали беше отишъл в публичния дом за да я убие, да я заплашва, или да я предупреди? Ако убиецът ми беше познат, как го беше проследил дотам без да го забележа? Имаше страшно много загадки. И още повече отговори с различна степен на вероятност. Кои бяха верните от тях?

Ами Джордж Калецки? Защо се криеше? Нямаше никаква логика да бяга при условие че нямаше нищо общо с убийството. Защо беше стрелял по мен — само защото знаеше че съм по следите на убиеца ли? Възможно и твърде вероятно. Всички улики го сочеха.

И един човек от партито в дома на Джак нямаше, който да бъде изключен от списъка на заподозрените. Всички от тях бяха разполагали с възможността да го убият. Но мотивът вече правеше нещата доста по-различни. Кой от тях би имал такъв? Мирна? — Не бих се съгласил в никакъв случай. Макар и по чисто сантиментални причини.

Шарлот? Проклятие, разбира се че не. Още сантиментални причини. А и освен това професията й изобщо не я предразполагаше към такива дейности. Тя беше лекар. Просто обикновена позната на Джак покрай болестта на Мирна. И тук нямаше мотив.

Близначките, какво да кажем за тях? Едната нимфоманка, другата изобщо не я познавах. Въшкави с пари, никакви проблеми, поне доколкото аз знаех. Можеха ли да се вместят в някаква схема? Имаше ли Естер мотив? Трябваше да я проуча добре. Особено бемката по рождение на бедрото й. Дали Джак беше отхвърлил офертата на Мери? Нейните страсти можеха да надминат всякакви граници. Беше ли възможно да се изтропала на Джак, да е била отблъсната от него, и после да е изгаряла от жажда да си отмъсти? Но дори и да е било така, за какъв дявол й е било да взема книгите?

Хал Кайнс. Мъртъв.

Ейлийн Викърс. Мъртва. Беше късно за угризения че можех да го предотвратя.

Възможно ли беше убийците да са били повече от един? Беше ли възможно Хал да е убил Джак, после Ейлийн, и на свой ред да е бил застрелян със собствения си пистолет в стаята? Вероятността беше много голяма, смущаващото беше само че липсваха каквито и да били следи от борба. И голото тяло на Ейлийн. Дали се е готвела да приеме клиент и е била изненадана от стария си любовник? Защо? Защо? Защо?

Къде се криеше ключът към всичко това? И кой го криеше? Не беше в апартамента на Калецки, нито в този на Джак, ако все още можех да виждам и най-незначителните подробности, разбира се.

Имаше ли външен човек?

Проклятие. Допих си поредната бира и пуснах празната бутилка в краката си. Почнах да забавям. Не бях в състояние да мисля повече тая вечер. Искаше ми се само да знам каква роля играеше Джордж Калецки. Беше от изключително важно значение. Бях сигурен че следващият ми ход щеше да бъде да направя всичко, но да го открия. Ако Хал беше жив…

И се блъснах с всичка сила по бедрото с юмрук. По дяволите, какъв идиот бях! Хал не беше правил нищо извън града. Беше ходил в колежа. И каквито и доказателства да имаше за дейността му, те можеха да бъдат само там, в колежа. И можеше да се окажат ключът към цялата история.

Облякох се по възможно най-бързия начин. Като си слагах палтото реших че още една пачка няма да е излишна. После се обадих в гаража да ми докарат колата.

Беше станало полунощ и един сънлив служител от гаража паркира и се измъкна от колата в секундата в която се озовах долу. Пъхнах му долар в ръката, скочих зад кормилото и препуснах с пълна скорост. За мой късмет по това време на нощта движението беше почти изчезнало. На няколко кръстовища ми се наложи да пресека на червено, след което подкарах по скоростната магистрала на Уест Сайд на север. Пат ми беше обяснил къде точно се намираше колежът. При нормална обстановка пътят отнемаше три часа, но аз не разполагах с толкова време.

Два пъти една патрулна машина се опита да ме настигне, но и при двата опита бричката ми ги посрами. Страхувах се само да не съобщят по радиото напред ида ми направят блокада на пътя, но страховете ми останаха напразни.

Крайпътните знаци ме ориентираха къде да отбия и аз свърнах по един междуселски път, толкова разбит, че се видях принуден да намаля скоростта, но след като стъпах на територията на друг окръг пътят се оправи. Настилката се превърна в трамбован чакъл и аз успях да понаваксам закъснението си.