Аз, вещицата

— Кажи ми, ако промениш решението си. Ако не — ще се видим в шест пред „Хертфорд“. — Матю дълго не откъсна очи от моите. След това метна презрителен поглед към Питър Нокс и се върна на мястото си.

При минаването покрай бюрото му, когато отивах на обяд, Матю се покашля. Мириам хвърли с раздразнение молива си и ме последва. Нокс нямаше да дойде с мен в „Блекуелс“, Матю щеше да се погрижи за това.

Следобедът минаваше бавно и ми бе почти невъзможно да стоя будна. Когато наближи пет часът, бях повече от готова да си тръгна от библиотеката. Нокс остана в „Селдън Енд“ заедно с разнообразна сбирщина от човешки същества. Матю ме изпрати по стълбите и духът ми се приповдигна, докато бързах към колежа, преобличах се и си взимах рогозката за йога. Когато колата му спря пред металната ограда на „Хертфорд“, аз вече го чаках там.

— Подранила си — отбеляза той с усмивка, взе рогозката ми и я сложи в багажника. Пое дълбоко дъх, докато ми помагаше да вляза, и се почудих какво ли послание му е предало тялото ми.

— Трябва да поговорим.

— За никъде не бързаме. Но нека първо излезем от Оксфорд. — Той затвори вратата на колата след мен и се качи на шофьорската седалка.

Движението по Оксфорд Роуд беше натоварено, студенти и преподаватели прииждаха към университета. Матю умело маневрираше покрай задръстванията.

— Как беше в Шотландия? — попитах аз, докато излизахме от града. Нямаше значение за какво си говорим, просто не исках да мълчим.

Матю ми хвърли бърз поглед и отново се съсредоточи върху пътя.

— Добре.

— Мириам каза, че си бил на лов.

Той тихо издиша и пръстите му се стрелнаха към подутината на гърдите.

— Не биваше да ти казва.

— Защо?

— Защото някои неща не бива да се обсъждат в смесена компания — отвърна той с леко нетърпение в гласа. — Вещиците споделят ли с другите същества, че току-що са се върнали от място, на което четири дни са правили магии и да варили прилепи?

— Вещиците не варят прилепи! — възразих възмутено.

— Разбра ме какво имам предвид.

— Сам ли беше? — попитах.

Матю мълча дълго, преди да ми отговори.

— Не.

— И аз не бях сама в Оксфорд — започнах. — Съществата…

— Мириам ми каза. — Ръцете му стиснаха по-здраво волана.

— Ако знаех, че вещерът, който те притеснява, е Питър Нокс, никога не бих напуснал Оксфорд.

— Прав си — изстрелях думите аз. Имах нужда да направя някои признания, преди да поговорим за Нокс. — Никога не съм държала магията далеч от живота си. Използвала съм я в работата си, без да го осъзнавам. Тя е във всичко. Самозаблуждавала съм се с години. — Думите не спираха да се леят от устата ми. Матю остана съсредоточен в пътя. — Уплашена съм.

Хладната му длан докосна коляното ми.

— Знам.

— И какво да правя? — прошепнах.

— Ще го измислим — отвърна той спокойно и зави през портите на „Старата ложа“. Огледа внимателно лицето ми, когато тръгнахме нагоре по възвишението по кръглата алея. — Уморена си. Ще се справиш ли с йогата?

Кимнах.

Матю слезе от колата и ми отвори вратата. Този път не ми подаде ръка. Вместо това отвори багажника, извади рогозките ни и ги нарами. Край нас прииждаха другите участници в заниманието и ни хвърляха любопитни погледи.

Той изчака, докато останем сами на алеята. Погледна ме отвисоко, очевидно в него се водеше вътрешна борба. Аз се намръщих и главата ми се килна назад, за да срещна погледа му. Току-що си бях признала, че съм правила магии, без да го осъзнавам. Какво би било толкова ужасно, че да не може да ми го каже?

— Бях в Шотландия със стар приятел, Хамиш Осборн — заговори той накрая.

— Човекът, за когото вестниците пишат, че ще се кандидатира за парламента и ще стане финансов министър? — попитах аз поразена.

— Хамиш няма да се кандидатира за парламента — отвърна мрачно Матю и нагласи чантата си с екипа за йога.

— Значи наистина е гей? — полюбопитствах, като си спомних едно скорошно телевизионно предаване.

Матю ме изгледа унищожително.

— Да. Но по-важното е, че е демон. — Не познавах много добре света на свръхестествените същества, но знаех, че им е забранено да влизат в политиката и религиите на обикновените хора.

— О! Финансите са странен избор на кариера за един демон. — Замислих се за момент. — Това обаче обяснява защо е толкова добър в боравенето с пари.

— Бива го в решаването на всякакви проблеми. — Мълчанието между нас се проточи по-дълго, отколкото ми се искаше, а Матю не помръдваше към вратата. — Имах нужда да се махна и да половувам.

Погледнах го объркана.

— Забрави си пуловера в колата ми — продължи той, сякаш това обясняваше всичко.

— Мириам вече ми го върна.

— Знам. Не можех да го задържа. Разбираш ли защо?

Когато поклатих глава, той въздъхна и изруга на френски.

— Колата ми се бе изпълнила с миризмата ти, Даяна. Трябваше да се махна от Оксфорд.

— Все още нищо не разбирам — признах си.

— Не можех да спра да мисля за теб. — Прокара ръка през косата си и заби поглед в земята.

Сърцето ми биеше неравномерно и намалелият приток на кръв към главата ми забави мисловните ми процеси. Най-накрая осъзнах какво ми казва.