Без дом

Панаирът щеше да ни свърши работа. Най-после щяхме да имаме възможност да купим тая прословута крава, за която си говорехме толкова много и за която бяхме правили толкова трудни спестявания. Досега изпитвахме само удоволствието да лелеем своя блян.

Правехме го толкова красив, колкото ни позволяваше нашето въображение. Нашата крава трябваше да бъде бяла — така желаеше Матиа. Аз пък мечтаех да бъде червена в памет на горката Червенушка. Трябваше да бъде кротка, да дава много ведра мляко. Великолепни, прелестни мечти!

Но сега трябваше да преминем от мечтите към действителността и тук започваха трудностите.

Как да изберем нашата крава и да бъдем уверени, че тя действително ще има всички качества, с които обичаме да я кичим? Положението беше сериозно. Каква отговорност! Не знаех по какво се познава едва добра крава, а и Матиа беше невежа като мене.

Безпокойството ни растеше и от необикновените истории, които бяхме чували по странноприемниците, откакто бяхме наумили да купим крава. Търговец на коне или крави значи майстор на хитрини и лъжи. Много от тези истории се бяха запечатили в паметта ни и ни плашеха. Някакъв селянин купил на панаира крава с най-хубава опашка, каквато някога крава е имала. С такава опашка тя би могла да пъди мухите дори от върха на муцуната си, а това, както знаете, е голямо предимство. Прибрал се вкъщи радостен, защото не платил скъпо за такава изключителна крава. На другата сутрин отишъл да я види — нямала никаква опашка. Тая, която висяла така благородно отзаде й, била залепена — била чужда, изкуствена опашка. Друг купил крава с лъжливи рога. А трети, като почнал да дои кравата си, забелязал, че вимето й било надуто и че няма да дава и по две чаши мляко на денонощие. Не биваше да ни се случват такива неприятности.

Матиа никак не се боеше от изкуствена опашка — той щеше да увисне цял на опашката на всяка крава, която ни хареса, и щеше да дърпа толкова силно, че ако опашката беше залепена, щеше да се скъса. За надутото виме има също така напълно сполучливо средство — да се бодне с дълга, дебела игла.

Разбира се, тия средства щяха да бъдат безпогрешни, ако опашката беше изкуствена или вимето надуто. Но ако опашката беше истинска, нямаше ли опасност кравата да ритне здравата в корема или главата тоя, който почне да я дърпа? Нямаше ли да направи същото, ако някой я убоде във вимето?

Мисълта, че може да получи някой ритник, въздействува върху въображението на Матиа и ние продължаваме да се безпокоим. Наистина страшно щеше да бъде, ако подарим на мама Барберен крава, която не дава мляко или е без рога.

В един от разказите, които бяхме слушали, един ветеринар играеше страшна роля поне по отношение на търговеца на крави. Ако вземехме някой ветеринар, това, разбира се, щеше да струва пари, но колко пък би ни помогнало! Както бяхме затруднени, спряхме се на това решение, което във всяко отношение изглеждаше най-разумно, и весело си продължихме пътя.

Разстоянието между Мои Дор и Юсел не беше голямо, изминахме го за два дена и пристигнахме рано-рано в Юсел.

Тук се чувствувах като у дома си, тъй да се каже. В Юсел се бях явил за пръв път пред публика в „Слугата на господин Добродушко“ или „По-глупавият от двамата не е онзи, който предполагате“, и пак в Юсел Виталис ми купи първия чифт обуща — обущата с гвоздеи, които толкова много ме зарадваха.

Горкият Добродушко, той не беше вече тук с хубавия си червен мундир на английски генерал! Зербино и Долче също ги нямаше! Виталис! Изгубих го и никога вече нямаше да го видя как върви с високо вдигната глава и отмерва такта с ръце и крака, като свири валс на пискливата си флейта.

Тогава бяхме шестима, а останахме живи само двама — аз и Капи. Затова влязох в Юсел съвсем опечален. Неволно си мислех, че на всеки ъгъл ще зърна шапката на Виталис или пък ще чуя неговия зов, който толкова пъти е отеквал в ушите ми:

— Напред!

Дюкянът на вехтошаря, където Виталис ме бе завел, за да ме облече като артист, прогони за щастие тия мрачни мисли. Беше си такъв, какъвто го видях, когато слязох по трите му хлъзгави стъпала. На врата та висеше дрехата с галони по шевовете, от която се бях възхитил, а на витрината видях същите стари пушки и същите стари лампи.

Поисках да покажа и площада, където за първи път се появих пред публиката в ролята на слугата на господин Добродушко, с други думи, на по-глупавия от двамата. Капи се опомни и замаха с опашка. Оста рихме раниците и инструментите си в странноприемницата, където бяхме отседнали с Виталис, и тръгнахме да търсим ветеринар. Когато изслуша молбата ни, той ни се изсмя право в лицето.

— В нашия край няма учени крави — рече той.

— Ние не търсим крава, която да знае да прави фокуси, а която да дава хубаво мляко.

— И има истинска опашка — добави Матиа, който много се тревожеше при мисълта за залепена опашка.

— С други думи, господин ветеринар, ние ви молим да ни помогнете с вашата наука да не ни ограбят търговците на крави.

Казах тия думи, като се мъчех да подражавам на благородното държане на Виталис, когато искаше да спечели хората.