Безизходица

— За тези от вас, които още не знаят, имам едно съобщение. Рано тази сутрин е изчезнала седемнайсетгодишната Челси Скинър, живееща в Ривърдейл. Баща й — Харолд Скинър, е президент на Нюйоркската фондова борса. Все още с никого не е осъществен контакт, но до появата на нови улики ние ще допускаме, че и това отвличане е било извършено от същото лице.

Върнахме се до столовете си, изпратени от многобройни втренчени погледи. Повечето кимаха, шокирани, а мърморенето се усили. Точно сега, когато още не разполагахме с неопровержими улики, най-малко се нуждаехме безизходицата, в която нашият отдел бе изпаднал, да бъде раздухана от медиите като горски пожар.

Никак не се изненадах, като видях след няколко минути Джорджина Хотинджър да се доближава до нас. Изглежда, любимото й занимание бе да дава съвети, които не й искаха.

— Никой не бива да научава за тази среща на екипа за спешно реагиране. Предупреждавам ви изрично: никакво изтичане на сведения. Всеки, който си въобразява, че може да се похвали като много осведомен пред която и да е медия, по-добре ще е отсега да си търси друга работа. Само това ни липсва — да се вдигне шумотевица в медиите.

Тя се обърна и погледна Емили в очите.

— Достатъчно ясно и високо ли го казах?

— Не беше толкова ясно — отвърна Емили с очарователната си южняшка усмивка. — Но определено прозвуча доста високо.

22.

През следващия час разисквахме стратегията на екипа по нашия главен случай. В градското полицейско управление щеше да действа команден център с координатори от всички отдели, за да се събират и анализират следите в разследването. Оперативна група, заедно с отделно звено от следователи, ще се отправя към съответните сцени на местопрестъпленията и жилищата на жертвите.

Емили и аз, като водещи координатори на разследването, се насочихме право към къщата на семейство Скинър в Ривърдейл, Бронкс. Нямаше нужда два пъти да ни подканят да се махнем от цялото това шефско сборище.

Мобилният ми телефон звънна, когато излязохме на магистралата към Уест Сайд.

— Тук е Бенет.

— И тук също е Бенет, детектив — чу се гласът на Шеймъс. — Искам да уточним плановете ни, знаеш за кого, знаеш заради какво.

Говореше за Мери Катрин. Тя имаше рожден ден в сряда и ние й готвехме голяма изненада. Поклатих глава. Наложително беше да измисля нещо наистина добро. Като се има предвид странният начин, по който тя се държеше напоследък, това трябваше да бъде светското събитие на годината, ако не исках да бъда заклеймен от цялото ми семейство.

— Точно в момента съм зает — обясних му. — По-късно ще ти позвъня.

— О, разбрах. Сега си с нея, нали? — Шеймъс изведнъж превключи на заговорнически тон. — Е, доста си я бива, така че всичко е наред. И аз щях да се увлека, ако бях на твоите години. Само ми кажи и ще поговоря с Мери Катрин. Знам, че точно това искаш.

Затворих телефона.

— Кой се обади? — попита Емили.

— Беше грешка — смънках аз.

Тя поклати глава и ми се усмихна.

— Исках да те попитам нещо. Как успяваш едновременно да бъдеш страхотен полицай и страхотен баща? Направо ми се завива свят, като си го помисля. Как се оправяш с десет деца? О, и с котка. Малко е прекалено, не мислиш ли?

Засмях се, когато дадох газ на север към Бронкс.

— Надникна право в душата ми — казах й аз. — Наех котката за атмосфера.

23.

Къщата на семейство Скинър се намираше на Индипендънс Авеню, на осемстотин метра на запад от магистралата „Хенри Хъдсън“, недалеч от Уейв Хил. Оттам се разкриваше прекрасна гледка към река Хъдсън, която тихо лъкатушеше покрай обраслата с бръшлян къща в стил Тюдор.

Въздухът тук бе чудесен и свеж, а цялата обстановка — уютно провинциална. Още щом излязох от колата, си помислих колко е хубаво да имаш заден двор. Представих си какво спокойствие и тишина ще ме обкръжават, като седна на огряната от слънцето трева да изпия едно добре изстудено питие. Можех още да си фантазирам, но ако исках да имам гледка към река и свеж провинциален въздух сред потискащата теснотия в Ню Йорк, трябваше да платя осемцифрена сума.

Видяхме се с Рамирес и Шулц на извитата като подкова алея за автомобили, насипана с дребен чакъл.

— Към десет часа снощи Челси Скинър се измъкнала от дома си с две приятелки, за да отиде на купон в центъра на града — съобщи ни Рамирес, като четеше от бележника си. — Приятелките й казаха, че я оставили с една спортна кола тук, на ъгъла на Западна двеста петдесет и четвърта улица, някъде към два и половина през нощта. Не искали да я оставят точно пред къщата, за да не събудят родителите й. На сутринта, малко преди шест, майка й намерила чантата на Челси, заедно с мобилния й телефон, захвърлена на алеята за автомобили. Вероятно похитителят я е причакал тук. Но никой не е забелязал нито кола, нито човешко присъствие. Съседите не са чули нищо.

— Вече проверихме досиетата на всички от семейство Скинър — добави Шулц. — Родителите й са чисти, само Челси има глоба за пиене в метрото, съставена преди около година. Очевидно не е била много кротка.