Безизходица

След двайсет минути, преоблечен в костюм, който не вонеше на пот, се върнах в трапезарията и едва не припаднах от изненада. Вместо да е отрупана с учебници, тетрадки, флумастери, калкулатори и линийки, масата отново, както всяка неделя, бе изрядно подредена като за празнична трапеза.

Мери Катрин, Брайън и Джулиана се появиха след секунда с поднос, отрупан с домашно приготвено пържено пиле, царевичен хляб с лют пипер халапеньо и свежа салата. Още едно невероятно вкусно меню, каквото може да приготви само моята спасителка Мери Катрин.

Поклатих глава към нея, притеснен, че й причинявам толкова трудности. Като изключим покойната ми съпруга, Мери Катрин бе най-искрено щедрата личност, която някога бях срещал.

Кой знае? Може би това означаваше, че вече не ми е чак толкова ядосана.

След като си казахме молитвите, аз забързано захапах парчето от още топлия царевичен хляб. Беше невероятно вкусно.

— Как може едно ирландско момиче да готви толкова добре южняшка кухня? — промърморих, като изметох трохите от масата. — Да се опитам ли да отгатна? Да не би да си от Южна Ирландия?

Усмивките и щастливото безгрижно настроение, което ни бе обзело, изчезнаха мигновено като спукан балон, щом проклетият ми телефон иззвъня. Изправих се да го взема, но Криси се извърна назад и го сграбчи преди мен.

— О, не, тате — каза ми тя и го подхвърли през масата на Бриджет. — Ти ще останеш тук. Няма ли телефон, няма и работа.

Всички запяха в хор:

— Няма телефон! Няма работа!

И така започна играта ни на криене на апаратчето от маймуната в средата на кръга. Познайте кой беше маймуната.

— Деца, работата не е за смях — опитах се да протестирам, едва сдържайки се да не прихна.

Разбира се, че не успях да докопам телефона. Тази игра никак не е честна, когато я играеш сам срещу десетина. Всъщност срещу единайсет, защото Мери Катрин се престори, че ми подава телефона, но в следващия миг извъртя ръка и зад гърба си го подаде на очакващия Брайън. Той пък го подметна на Еди, който вдигна капачето.

— Съжалявам, но господин Бенет не е тук — заговори Еди, докато всички останали крещяха като полудели. — Моля, кажете си името, като чуете сигнала. Биийп!

— Майк, ти ли си? — попита ме Емили, когато най-после го изтръгнах от ръката му.

— Извинявай за шегата, Паркър. Семейството ми поиска да се позабавлява. Или поне си мислят, че са забавни. Какво има?

— Познай — рече ми тя.

— Не — простенах аз.

— Да — изрече тя мрачно. — Още едно дете е похитено, Майк. В момента паркирам пред къщата ти.

56.

Емили ми подаде бележника със записките си по последното отвличане, докато се намествах на мястото до нея в автомобила, предоставен й от ФБР. Тя ме изненада с това, че се бе досетила да остави една чаша кафе от „Старбъкс“ в държача на арматурното табло пред мен и кутия с големите кръгли меденки на „Зейрос“, наполовина бели от крема, а наполовина — тъмни от шоколада. Порази ме и професионалната й вещина, с която подкара колата по маршрута ни на юг през хаоса, създаван от вечерния трафик в центъра на Манхатън.

Нездравословна храна и здравословна доза напрежение по пътищата, помислих си, като кимнах, искрено впечатлен от умението й. Моят нов партньор удивително бързо заприличваше на типичен нюйоркски полицай.

Успокоението ми след душа и срещата с децата се запази само за по-малко от една нюйоркска минута, докато прелиствах набързо страниците от бележника й. Последната жертва бе още по-млада: Мери Бет Хаас, седемнайсетгодишна гимназистка. Изчезнала от обяд. За последен път била забелязана да напуска много изисканата девическа гимназия „Бриърли“ на Източна осемдесет и трета улица. Тръгвала за гимнастическия салон на гимназията, намиращ се наблизо, на Източна осемдесет и седма улица. Но никога не стигнала там. Все едно че тийнейджърката се изпарила във въздуха.

— Поразителна е приликата с отвличането на Дан Хейстингс — промърморих. — И двете жертви са били похитени от елитни училища в Манхатън. Трябва да проверим дали сред учителите има някои, които преподават и на двете места.

— Няма ли нови следи по случая на Дан Хейстингс? — попита ме Емили.

— Няколко полицаи от Двадесет и шести участък издирват приятелката му, рускинята, но засега не са открили нищо — казах й аз и отново се взрях в бележките й.

Прочетох, че Ан Хаас, майката на Мери Бет, е главен изпълнителен директор и основен акционер на фонда „Прайс Темпълтън“ — втория по значение фонд за взаимни инвестиции на Уолстрийт. Не бе чудно, че този най-нов случай на отвличане бе вдигнал огромна тревога в Градското полицейско управление на Ню Йорк.

— Проверих в „Гугъл“ за майката — каза Емили. — Изглежда, тя е петата или шестата по богатство жена в страната. Баща й основал този фонд, но се говори, че тя започнала да работи за фонда като анализатор и вероятно е щяла да приключи кариерата си като главен изпълнителен директор, ако по силата на завещанието на баща си не притежавала трийсет и четири процента от акциите. Освен това Ан Хаас била сред най-щедрите дарители на Нюйоркската филхармония и на обществената библиотека в града.