Безизходица

Останах при Мери Бет, докато специален агент Паркър отиде до колата си и се върне с хирургически ръкавици и лента за отпечатъци на компанията ЗМ.

— Ще отнеме само секунда, скъпа — увери Емили момичето, внимателно залепвайки лентата на челото й. После само с едно леко и сръчно дръпване я отлепи с отпечатъка.

Едва сдържах радостния си вик, когато тя закрепи лентата върху картата за пръстови отпечатъци. Пробата беше взета много сполучливо. Понякога се случваше дори отпечатък от студена стъклена чаша да ни създаде затруднения, но този тук Емили го сне като истински професионалист. Имаше ли нещо, с което тази млада жена от ФБР да не можеше да се справи?

След това отново се върнахме до багажника на нейната кола и тя извади оттам голяма сива кутия — принтер от модела LiveScan 10, който се доставяше в комплект с преносим скенер за пръстови отпечатъци. Свърза го към терминала за мобилни компютри, с каквито са оборудвани всички коли на ФБР. След сканирането за броени секунди отпечатъкът бе изпратен до Кларксбърг, Западна Вирджиния, където се съхраняваха данните на Ай Ей Еф Ай Ес12.

Ако отпечатъците на нашия човек бъдеха открити сред петдесетте милиона отпечатъка в Ай Ей Еф Ай Ес, щяхме да получим името му само след два часа. Засега това бе най-добрата ни следа. Едва сдържах вълнението си.

— Трябва да подадем тези данни и до лабораторията във Вашингтон, за да ги изследват чрез синхротрона за инфрачервена микроспектроскопия — додаде Емили, като пусна картата с пръстовите отпечатъци в найлоновия плик за веществени доказателства.

— Синхро… инфра… какво? — попитах.

— Това е нещо съвсем ново. Виждаш ли, всеки отпечатък съдържа незабележими следи от потта. Сега лабораторните техници могат да изследват потта и да открият някои от характерните химически вещества. Тези маркери ни подсказват дали заподозреният е използвал дрога и дори да откриват хормоните, чрез които може да се определи от кой пол е лицето. Ако не получим достатъчно сведения от пръстовите отпечатъци, трябва да се опитаме да се сдобием с колкото може повече друга информация. Нима искаш да ми кажеш, че никога не си чувал за този метод?

— Поднасяш ли ме? Разбира се, че съм чувал — излъгах аз дръзко. — Исках само да проверя дали и ти го знаеш.

63.

Напуснахме просторната къща от кафяв пясъчник, като оставихме Мери Бет седнала до художника от полицията, който скицираше по нейни указания лицето на похитителя. На излизане ми направи впечатление, че поведението на тълпата пред дома на семейство Хаас се бе променило. Сега тийнейджърите изглеждаха много по-озлобени, настръхнали като хиени. О, ясно, помислих си, щом забелязах един микробус на някаква новинарска агенция. Това обясняваше промяната.

Затърсих с очи пролука, през която да си проправя път сред струпалите се журналисти, когато внезапно се заковах на най-долното стъпало пред фасадата на къщата. Вместо да си тръгна, махнах с ръка на тълпата около мен. Осени ме една идея.

— Имам да съобщя нещо — обявих гръмко.

Изкашлях се, когато прожекторите и микрофоните се насочиха към мен. С обемистите си камери и всякаква подобна апаратура заобикалящите ме представители на пресата заприличаха на нападаща армия от извънземни киборги. Проблемът, който отдавна си имах с тях, бе, че именно те често ме третираха като пришълец агресор.

— Днес още едно момиче беше отвлечено, но този път го освободиха, напълно невредимо — започнах. — Преди всичко, ако ни слуша похитителят, искам да му благодаря за проявената милост. Искам също настойчиво да го призова да се свърже с мен, така че да можем веднъж завинаги да спрем този ужас. Аз съм на разположение по всяко време, денем и нощем. Имаш телефонния ми номер. Моля те, не се колебай да разговаряш с мен.

— Попаднахте ли на някакви следи? — попита ме един от киборгите.

— По дяволите! — ядосах се аз. — Нима не разбирате, че извършваме разследване? Така че това е засега. И се отдръпнете от пътя ми. Във всеки смисъл на думата!

Щом се качихме в колата, Паркър остана смълчана, но после внезапно щракна с пръсти.

— О, разбирам — промърмори тя. — Искаш да видиш в новините в единайсет типичното за полицията гневно изявление. Опитваш се да накараш нашия човек да повярва, че още се лутаме, вместо да затягаме обръча около него.

— Точно така — намигнах й аз. — Защо да го подсещаме, че се приближаваме все повече до него и накрая ще го пипнем? Така само ще го накараме да побегне. Необходимо ми е да го убедя, че нищо не се е променило. Да продължава да се залъгва, че както винаги, е далеч пред нас. И тогава, след като разберем чии са отпечатъците, ще го заковем намясто.

— Брилянтно си го измислил, Майк — призна Емили. — Харесва ми.

Побързах да си придам скромно изражение.

— Просто се опитвам да не изоставам от теб, специален агент Паркър.

Погледнах часовника си.

— Само се моля на Бога вече да не е убил момчето на Гордън Хейстингс. Трябва по-бързо да разрешим случая. И сякаш тези тревоги не са ни достатъчни, ами има и още — Пепеляната сряда започва само след няколко часа. Кой знае какво е замислил този откачен.