Беззвездната корона

Кристалният куб на Шая лежеше на масата, ограден от пръстите ѝ. Сияеше леко, а над него трепкаше мъничък глобус на Земята. По повърхността му грееха по-ярки алени и сини точки. Никс знаеше, че синята точка дълбоко в Южен Клаш е мястото, към което ще се насочат Канти и алхимиците. Прониза я тревога от заминаването на принца.

Групата им се бе сформирала едва наскоро, но ето че вече трябваше да се раздели. Въпреки това тя виждаше решимостта върху всяко лице. Това обединяваше всички. Макар че поемаха в различни посоки, всички знаеха крайната си цел — да предотвратят нещо, което изглеждаше непредотвратимо: да попречат на луната да падне от небето — а това изискваше първо да намерят начин да запалят двигателите на Земята и да завъртят отново света.

Джейс се опита да каже още нещо, но Никс вдигна ръка и зачака. Постепенно стаята утихна. Един по един те я видяха, че седи мълчаливо с вдигната ръка.

— Имам един въпрос — каза накрая Никс и кимна към куба и сияещия глобус на Земята. Съсредоточи се върху зелената точка, сияеща дълбоко сред ледовете от тъмната страна на света. — Къде точно отиваме? Това място имало ли е някога име?

Очите на Шая заблестяха по-ярко. Тя се поизправи и кимна лекичко на Никс.

— Да, има едно древно име.

Всички очи се обърнаха към бронзовата скулптура.

Шая продължи:

— То е на език, по-стар от Древния език. Може би няма смисъл, но означава приблизително „където се събират крилатите защитници“.

Никс си представи Башалия и останалите от мирската орда. Тези крилати защитници бяха наблюдавали света от векове. Дали това означаваше, че има и други като тях?

Непоправим учен, Фрел придърпа един лист, взе перо и попита:

— Любопитен съм. Как е името на онзи древен език?

Шая погледна Никс с блеснали очи.

— Градът на ангелите.

63.

В недрата на Крепостта на Изповедниците Рит се бе привел над рамото на своя събрат ифлелен. Скерен седеше на една тясна маса, чиято повърхност бе осеяна с ръждясали чаркове, усукана мед, стъкленици с разяждащи смеси, съдове от метал и камък и предмети, непонятни дори за човек със значителните познания на Рит.

Скерен го бе извикал тук, за да му покаже едно свое откритие — нещо, което смяташе за достатъчно важно, за да наруши програмата на Рит за тази сутрин.

Рит погледна към дълбините на личния схолариум на Скерен. Той се простираше надалеч, преминавайки в лабиринт от стаи, килери и запечатани помещения. Рит позна една висока купчина от огънати медни листове, струпана до стената в дъното. Това бяха части от медната черупка, пазила бронзовия артефакт дълбоко в мрачните тунели на Варовиково. През последните два месеца Скерен внимателно я бе разглобил и превозил от мините.

След това работниците бяха убити. Никой не биваше да знае какво са намерили ифлелените и какво се надяват да научат от него. Рит подозираше, че откритието на Скерен е дошло от същата тази колекция.

— Покажи ми — каза той.

Скерен посегна към едно парче кожа, под което бе скрито нещо. Дръпна покривалото, разкривайки чудо, което накара Рит да ахне. Това бе идеален кристален куб, нашарен с медни жилки. Но нещото, което остави Рит без дъх, бе златната течност в сърцевината му, която пулсираше и се вълнуваше.

— Намерих го в една скрита кухина зад медната черупка — обясни Скерен.

— Какво е? — Рит мина от другата страна, за да го огледа по-добре.

Скерен се приведе собственически над него, присвил очи.

— Мисля, че действа като миниатюрна огнепламова горелка. Източник на неизвестна сила. Извърших някои опити и получих интригуващи резултати.

— Какви опити?

Скерен махна разсеяно към двете половинки от стъклена сфера върху масата. Само това бе останало от инструмента, който Рит бе използвал, за да проследи бронзовия артефакт. Маслото бе източено от спуканата топка, а малките ѝ омотани с мед магнити бяха грижливо наредени в линия.

Скерен обясни:

— Мисля, че с тази миниатюрна горелка мога да построя помощна версия на инструмента, който ти дадох преди. Новото устройство би трябвало да долавя излъчванията на бронзовия артефакт от много по-далеч.

Рит задиша по-тежко, изгарян от желание. Едва можеше да говори. Не знаеше дали някой се е спасил от развалините на Далаледа, но го тревожеше гледката на бързолета, гмурнал се в облаците при неговото бягство.

„С такъв нов инструмент бих могъл да узная истината.“

— Направи го — заповяда Рит. — Зарежи всички други проучвания.

Скерен кимна и попита:

— А твоята работа как върви?

Рит се изправи, сетил се за графика си.

— Близо сме. — Само толкова бе готов да признае. — Трябва да вървя. Има още някой, който иска потвърждение за напредъка ми, а неговият нрав е повече от лош дори когато не го караш да чака.

Рит забърза. Излезе от схолариума на Скерен и се насочи към друг, който принадлежеше на един мъртъв брат. Щом се приближи достатъчно, светлина на факла разкри две фигури, чакащи в коридора пред вратата. Гостът на Рит бе придружен от висок вирлиански гвардеец на име Торин. Стоеше изпънат и светлината на факлата играеше по сребристата му броня. Говореше се, че вече почти не я свалял, опасявайки се от ново нападение.