Беззвездната корона

Рит се приближи и вдигна ръка.

— Принц Микен, благодаря ви, че дойдохте чак тук долу.

Принцът се обърна, разкривайки сребърната маска, покрила половината му лице. Върху нея бяха гравирани слънце и корона, фамилният герб на рода Масиф. Когато светлината падаше под правилния ъгъл, това слънце пламтеше като самия Небесен отец. В момента обаче отразяваше гневния пламък на факлата.

Рит знаеше също какво се крие зад среброто. Беше го видял веднъж, скоро след като зашиха лицето на Микен. Или поне малкото, което можеше да се спаси от него.

Микен изръмжа с глас все още дрезгав от крясъците на болка.

— Покажи ми онова, за което слязох тук, за да мога да се махна от това окаяно място.

Рит се промуши покрай принца и отключи вратата на схолариума на Витаас.

— Не се приближавайте прекалено много — предупреди и влезе пръв.

Стаята с железни стени бе нажежена като пещ. Носеше се дрънчене на вериги, Микен и пазачът му влязоха след него. И двамата ахнаха от гледката пред тях. С гръб към тях, Рит просто се усмихна.

— Как…? — попита Торин, обаждайки се без разрешение.

Въпреки това Рит му отговори.

— Отрова. Беше нужна повече, отколкото можете да си представите.

Микен пристъпи по-наблизо.

— Можеш ли да го контролираш?

— Скоро ще мога — прошепна с копнеж Рит, неспособен да скрие жаждата си.

Откритието на Скерен може да обещаваше проследяване на всеки бронзов артефакт, но в момента Рит вървеше по стъпките на Витаас, брата, който с право се боеше от клашианската Вик дире Ра, Неговата работа имаше за цел да премахне тази заплаха, да изкове оръжие срещу нея, да посее семето на развалата в собствената ѝ градина.

Веригите се мятаха и дрънчаха пред тях.

Той се взря в големия прилеп с омотани в кожа криле и усмирено от стомана тяло — но онова, което в действителност го обвързваше, бе медта.

От обръснатия череп на съществото стърчаха двайсетина ярки игли, напоени с алхимии, извлечени от дневниците на Витаас.

Рит се взря мълчаливо в създанието. „Скоро ще бъдеш мой.“

Тъмни очи блестяха срещу него, предизвиквайки го. Прилепът раззина челюсти и нададе див, безумен крясък срещу целия свят.

Рит се усмихна на тази песен на чиста омраза.

„Да, това е добро начало.“

Благодарности

Мина доста повече от десетилетие, откакто за последно бродих в страната на фентъзито, така че всяка крачка от това ново пътешествие бе предпазлива. Преди да поема на това приключение, потърсих пътепоказатели, оставени от писатели, на които съм се възхищавал като малък: Ан Маккафри, Тери Брукс, Стивън Р. Доналдсън, Робърт Джордан, Роджър Зелазни, Джийн Улф, Робин Хоб, Едгар Райс Бъроуз, Дж. Р. Р. Толкин, Джордж Р. Р. Мартин и безброй други. Освен това взех предвид впечатляващите нови пътища, създавани от днешните автори: Наоми Повик, Патрик Ротфус, Брандън Сандерсън, Брент Уийкс и Н. К. Джемисин. Освен това се опирах на раменете на множество автори, които са редом с мен от десетилетия, които са пътували с мен в миналото до земите на Аласея и Мирилия и които ми помогнаха да шлифовам това първо навлизане в нов свят: Крис Кроу, Лий Гарет, Мат Бишъп, Мат Ор, Ленард Литъл, Джуди Прей, Стив Прей, Карълайн Уилямс, Сейди Дейвънпорт, Сали Ан Барнс, Дени Грейсън и Лиза Голдкъл.

Специален дълбок поклон на благодарност към картографа, който създаде първата карта на този свят, Сорая Коркоран. Нейното творчество може да бъде открито на sorayacorcoran.com. И разбира се, не мога да славословя достатъчно дълго и гръмко, за да изразя благодарността си към Данея Фидлър, художничката, която скицира красивите създания на страниците на тази книга. За да видите повече от таланта ѝ, посетете нейния сайт: daneafidler.com.

Откъм производствената страна на тази творба искам да благодаря на Дейвид Съливан за цялата му усърдна работа и всеотдайност в дигиталната област.

Последно и най-важно, нищо от това нямаше да го има без един невероятен екип от професионалисти в отрасъла. На всички в „Тор Букс“ и особено на Фриз Фой и необикновения издател Деви Пилай, благодаря ви, че поехте риска да отворите тази нова глава в кариерата ми. В допълнение, никоя книга няма да блести толкова силно без талантлив маркетингов и рекламен екип, а аз бях благословен с талантите на Люсил Ретино, Айлин Лоурънс, Стефани Сарабян, Карълайн Пърни, Сара Рийди, Рената Суийни и Мишел Фойтек. Голяма благодарност и към екипа, който се постара тази книга да изглежда по най-добрия начин: Грег Колинс, Питър Лутджен, Стивън Бъксок и Рафал Гибек. Разбира се, специална благодарност трябва да отправя към редактора, който държеше краката ми над огъня и ме притискаше да разкрия тази история в най-добра светлина — ОГРОМНО благодаря на Уилям Хинтън. А също и на онези, които подпомагаха усилията му — помощник-редакторът Оливър Дохърти, коректорът Сона Вогел и двама проницателни пробни читатели, Доминик Брадли и Елза Сюнесон — много ви благодаря за старателната работа и майсторлъка ви.