Битие

ЕНТРОПИЯ

Има и хибриден вид „природни“ катастрофи, усилени от човешката дейност.

Помните ли как (след Ужасния ден) група ненормалници бяха хванати да „оглеждат“ вулкана Кумбре Виеха на Канарските острови? Как правеха сондажи и търсеха някакъв начин да направят така, че половината от стръмната планина да рухне в морето? Според някои изчисления подобна лавина би предизвикала цунами, което би се стоварило върху всеки бряг на Атлантическия басейн, избивайки десетки милиони, които вече се борят с надигащите се води…

Поне така си мислеха маниаците, докато дълбаеха достатъчно широка дупка, за да побере тактически ядрен заряд. О, да, те бяха пълни сбърканяци, подлъгани да нанесат удара си. Както и да е, трезвите изчисления показват, че не биха постигнали подобен резултат. Вероятно.

Въпреки това има куп други опасности, които могат да бъдат катализирани от човешко действие или бездействие. Вземете например треската да се правят нови, много дълбоки сондажи за геотермални електростанции. Източник на чиста енергия? Разбира се, само дето една от сондите случайно попадна на огромни количества метан. Или вземете новите опити за добив на полезни изкопаеми от океанското дъно или за разбъркване на седиментите и наторяване на океанските хранителни вериги. И двете начинания имат огромен потенциал… но могат да разместят огромни залежи метанови хидрати, ако не подхождаме внимателно, за да не разтопим древните ледове, които да освободят милиони тонове парникови газове.

Разбира се, подобни неща могат така или иначе да се случат. Някои от тях могат да обяснят измиранията на видовете в глобални и локални мащаби от миналото. Шансовете за подобна катастрофа обаче се увеличават, когато се намесят и хора. А хората са най-добри в бъркането там, където не им е работа.

Рогът на изобилието на Пандора

8. Отражение

— Казвам ти, Акана, в това има нещо шантаво — упорстваше Джералд; в момента се рееше в комуникационния център на космическата станция. Дребната чернокоса жена, която го гледаше от холоекрана, носеше тъмносиня униформа с по една звезда на раменете.

— Може и да е така — призна генерал Акана Хидеоши. — Показанията от този космически боклук са необичайни. Но дали това оправдава съкращаване на въжетата и още по-голямо изоставане от графика?

— Оправдава, ако алтернативата означава да изхвърлим нещо специално!

Винаги шумните циркулатори на станцията заглушиха тихата й, но видима въздишка.

— Джералд, няма ли поне веднъж да видиш голямата картина? Помисли си за финансирането. Ако намалим продуктивността…

— Стига, Акана — прекъсна я той със съзнанието, че генерал-майорът няма да настръхне от реакцията на един цивилен контрактор. — Целта ни не е просто да ловим космически боклук. Електродинамичните въжета ни предлагат възможност да усъвършенстваме пилотирането и да спечелим известна инициатива. От маневриране без реактивна тяга до пренасочване на инерцията, от изхвърляне на отпадъци и центробежна гравитация до…

Генерал Акана Хидеоши вдигна ръка.

— Ще ми спестиш ли лекцията? На минути сме от вземането на решение… дали да освободим обекта, когато върхът на въжето достигне долната точка от дъгата и да го пуснем по траектория…