Битие

ТЕСТ ЗА ЛОЯЛНОСТ

Това е може би последната за незнайно колко време сесия разговори с извънземни, които ще разглеждаме. След като Контактният център на практика затвори, всички контакти с Хаванския артефакт трябва да минават през онзи нов съвет. Въпреки всички тревожни сигнали, които го свързват със заговор на разни финансови акули и подмолни личности.

Сякаш покрай бушуващите бунтове и контрабунтове си нямаме достатъчно внасящи смут слухове:

— Че Артефактът е вече унищожен и че онзи, показан от СМ на пресата вчера, е фалшификат.

— Че е фалшификат, целящ да скрие факта, че оригиналът е ОТКРАДНАТ! Отмъкнат от членовете на стария контактен екип, които изчезнаха безследно.

— Че си е бил фалшификат открай време. (Да, този слух се върна.)

— Че вчерашната експлозия на Канаверал е имала за цел да отклони вниманието от друго изстрелване по същото време, но от открито море.

— Че крионичното замразяване на живи хора, опитващи се да избягат от нашето смутно време, е набрало невиждани темпове и че цените на течен азот са скочили до небето.

— Че кризата може да доведе до ново свикване на Общото събрание на съсловията, което да преразгледа Голямата сделка.

И тъй нататък, и тъй нататък. Толкова много загадки… и къде, по дяволите, е Тор Повлов точно когато се нуждаем от нея?

Няма значение. Тук и сега искам да се върна към основния обект на нашия интерес — извънземните от Артефакта, или артенците. Към онзи последен разговор преди закриването на Контактния център. Започнахме да го обсъждаме вчера.

Ще си спомните, че повечето хора бяха очаровани от подобното на бръмбар същество, което се нарече Марциан Капела на древния римлянин, който видял предстоящия упадък на цивилизацията и се опитал да спаси нещо от нея. Нашият земен Марциан Капела се мъчил да събере нещата, които е смятал за най-големите постижения на неговата култура — Седемте свободни изкуства. И колекцията му, съставена в шантав поетичен вариант, е омагьосвала мнозина през Средновековието. Между другото тя вдъхновила и Айзък Азимов да напише своята прочута научнофантастична серия „Фондацията“.

Извънземният Капела се опитва да запази много съкровища на своя вид и планета и да ги защити от изтриване. За мнозина от нас подобни опити са благородни и трогателни. Толкова трогателни, че пропуснах нещо също толкова важно.

То дойде по време на разговора с М’м пор’лок — онова червеникаво, подобно на видра създание. Когато Емили Тан (още преди да изчезне) го разпитваше за основния разказ на Артефакта. Историята, разказана от Най-стария оцелял и повечето други. Че всяка органична раса измира.

М’м пор’лок се съгласи с версията на Най-стария оцелял… макар че езикът на тялото му предизвика ожесточен спор в Мрежата. Някои видяха признаци на съпротива, може би дори на принуда! Други ги укоряват, не било глупаво трепетите и движенията на извънземен да се интерпретират от човешка гледна точка.

На тогава М’м пор’лок продължи.

„Има легенда — каза той, — че един ден ще се появи вид, който ще постигне невъзможното. Същества, които ще забележат и мъдро ще избегнат всички клопки и опасности, като в същото време продължат напред. Раса, която трезво ще изучи изкуството на оцеляването, занаята на зрелостта и науката на състраданието.

Казват, че това ще бъде нова епоха. Че ще се появи отдавна очакваната цивилизация, която ще се заеме да спаси всички обещаващи нови раси, като ги учи на умението да се справят и оцеляват. И ще издигнат онези, които са се препънали по-рано.

Те ще осветят пътя за всички.“

Емили Тан пламенно помоли М’м пор’лок да обясни. Но тогава се появи Най-стария оцелял и напомни на всички, че времето е изтекло.

„Разбира се… това е само легенда — завърши червеният извънземен, докато техният говорител стоеше до него. — Приказка за деца или за онези, които не се съгласяват. Не за реалисти, които виждат. Има само един начин за спасение.“