Битие

И Фланъри посочи самотния покрит с тежък черен плат предмет в другия край на залата. Всякакво сваляне на информация беше спряно от новия Съвет на мъдростта. Само за малко, кълняха се те, за да може светът да се успокои. Да бе.

Лейси благодари на д-р Фланъри и останалите го засипаха с въпросите си. Тя разполагаше с няколко минути до доклада на анализаторите си, които трябваше да обобщят наученото от изпотрошените останки, изкопани от тинята и скалите по цялата планета. Не очакваше чудеса или променящи играта алтернативи от подобни жалки парченца.

Светът беше пълен с лъжци и заблуждаващи самите себе си хора. Лейси знаеше това и беше насочила мечтите си към небето с надеждата да попадне на просветени умове. „Но изглежда, че заблудата е дежурен номер на природата. Сред хора, животни и дори в космоса. Освен ако не те спипат противници, които познават триковете ти. В такъв случай отговаряш, като хвърляш светлина върху техните заблуди.“

Съревнованието, този двигател на еволюцията, се отразяваше зле на примитивните племена, защото почти никога не беше честно. Докато съперничеството не беше най-сетне овладяно и никой не можеше да избегне критики. Голямата сделка би трябвало да уреди точно това. Но Лейси и Джейсън открай време знаеха, че шансовете — и човешката природа — са определени предварително. „Феодализмът е в кръвта ни. Той извира в почти всяка човешка култура, а вероятно и в цялата галактика. Характерен е за всички същества, успели да се изкатерят по стълбицата на Дарвин.“

И сега благородниците правеха своя ход. С безкрайните си ресурси, овладени администрации, изнудвани законодателни органи и маса реакционерски движения, доведени до точката на кипене, те яхнаха вълната на подхранвания от разказа на Артефакта страх от криза. Какъв е познатият стар урок? В опасни времена се довери на господарите си.

Някои все още се надяваха да оправят всичко това със съревнование. Хиляди работеха денонощно върху сложни космически проекти и устройства. Ако парите й можеха да помогнат, Лейси не би ги пожалила. Само че сега беше сигурна — тези нови проекти и мисии също щяха да се провалят.

„Рупърт и другите си мислят, че Старият план им е в кърпа вързан. Само че сега е с нова цел.“

На Квантовото око му трябваха седмици да размишлява върху въпроса на Лейси и да приложи своя мистериозен поликриосубстрат, за да пресее безброй паралелни реалности. Отговорът на оракула бе:

СКОРО МОЖЕ ДА СТАНЕТЕ ТИПИЧНИ.

Очевидното значение на това? Човечеството не е различно. Съдбата му може да е като съдбата на всяка друга раса. Рупърт, Хелена, Боголомови, Ву Чан… те щяха да получат подобни предсказания от оракула в Рияд. И ужасени от значението му, щяха да изберат нова амбиция, отвъд простата олигархия. След квантовото пророчество благородниците щяха да гледат на планетата като на океански лайнер, носещ се към неизбежни айсберги.

И подобно на аристократите на борда на „Титаник“, щяха да мислят за спасителните лодки.

„Консолидират ли властта си, цялата наука ще се насочи към извънземните технологии. Чертежите на Артефакта ще станат прототипи, а после и орбитални заводи. Бившите ми равни, вече господари на Земята, ще си представят, че решенията им са следствие на логиката, необходимостта и суверенната им воля. А всъщност ще танцуват на мелодия, която отеква назад в пространство-времето.“

Бен Фланъри освети кристални фрагменти, разкриващи разпокъсани съзвездия или части от планети, симулирани същества и нечетливи каскади от символи, които никога нямаше да бъдат разбрани напълно. Всички бяха погълнати от работа. И може би затова Лейси беше единствената, която забеляза четирите фигури, появили се на вратата в другия край на залата.

Джералд Ливингстън, Акана Хидеоши и двама други членове на първоначалния контактен екип, руснакът и канадката с китайски произход, минаха покрай другата маса, в центъра на която имаше един-единствен предмет, покрит с дебел плат. И четиримата бяха облечени в цели пилотски костюми и носеха пътни сакове, преметнати през рамо.

Астронавтът почти не удостои с поглед покрития Артефакт, който беше уловил с ласото си в космоса, а поведе малката групичка към страничен изход, който бе останал заключен месеци наред.

Ливингстън бутна вратата с рамо и натисна. За един дълъг момент четиримата просто стояха там, окъпани в яркото слънце на Мериленд, и вдишваха свежия ветрец за първи път от месеци.

Лейси пристъпи до втората маса и докосна черния плат.

И макар че звукът беше очакван, подскочи, когато вратата зад нея се затръшна.