Битие

Последваха няколко минути мълчание, през които всички наблюдаваха как обектът показва сякаш безкрайна серия писмености или други системи символи.

— Добре — най-сетне каза генерал Хидеоши. — Първо да направим проверка на сигурността. Всички да проверят дали няма изтекла ВР. Точно сега нямаме нужда от уеббуря. Джералд, остави пълзача на място. Засега нещата изглеждат стабилни. Но без никакви самоинициативи оттук нататък. Вече сме екип.

— Да, госпожо — съвсем сериозно отвърна той. Изведнъж се почувства отново като астронавт. И думата „екип“ беше добре дошла. Означаваше, че си част от нещо много по-умно, отколкото можеш да се надяваш да бъдеш, ако си сам.

Всъщност думата звучеше като „дом“. И изведнъж той остро усети космоса около себе си — невъобразимите му мащаби, които едновременно го плашеха и привличаха, откакто се помнеше.

— Добре, народе — каза Акана. — Хайде да измислим как стъпка по стъпка да приберем това нещо.

Втора част Море от неприятности

Основната идея на еволюцията е оцеляването; в същото време обаче живите организми живеят чрез умирането, което е метаболизъм. Биологичното „оцеляване“ е грандиозно и зашеметяващо, но при възпроизводството на даден ген „оцелява“ абстрактната информация, а не атомите или молекулите. Моят черен дроб умира и възкръсва на всеки няколко дни, „оцелявайки“ не повече от пламък на свещ.

Ако можеше, някое парче гранит на милиард години би се изсмяло на смахнатите твърдения на някой организъм, че „оцелява“ чрез снасяне на яйца или чрез хранене и отделяне.

Но в същото време наред с гранита съществува и варовик, който е изграден от труповете на живи организми. Някакъв фантом — набори информация — може да премества планини. Създадени от живота скали причиняват вулканични изригвания и сблъсъци на тектонични плочи.

И щом нещо толкова абстрактно и духовно като този модел може да променя структурата на нашата планета, защо същото да не го могат и други неуловими идеи като свобода, Бог, душа и красота?

Фредерик Търнър