Битие

САМОТНОТО НЕБЕ

Предизвикателство номер седем към потайниците

Да предположим, че следите нашата телевизия, радио и интернет, и причината да не говорите е, че обичате да наблюдавате.

Може би се забавлявате от болезнените ни усилия да оцелеем и да пораснем. Даже нещо по-лошо, може би се облагодетелствате от нашите културни, научни и артистични богатства, без да ни се отплатите по какъвто и да било начин. Може би ги пакетирате и изпращате някъде другаде. Ако случаят е такъв, поведението ви си има название.

Кражба.

Престанете веднага. Ние сме собственици на културата си и имаме право да я споделяме само с онези, които споделят от своя страна. В името на който и да било морален кодекс, валиден за вас — и според собствените ни правила за честна игра — ние искаме quid pro quo! Не вземайте нещо, без да дадете в замяна.

С това заявяваме и настояваме за правата да печелим от собствения си творчески талант и култура.

80. Потайници

Тор се досети, че Сеялките имат една цел. Да засяват разумни биологични същества на подходящи светове.

Навремето това беше относително често срещано. Но този вид сонди почти изчезнаха, когато преди три поколения представител на моето поколение се включи в бавната клюкарска мрежа на галактиката. Съмнявам се, че Създателите все още изпращат емисари, инструктирани да колонизират далечни планети. Галактиката стана твърде опасно място за сложните старомодни Сеялки.

Дали моята малка земна жителка се е досетила вече това, докато се движи сред неуспелите колонисти, загинали под своята Сонда майка преди толкова много време? Дали Тор Повлов би могла да разбере защо тази конкретна Сеялка и децата й е трябвало да умрат преди да установят колония на Земята? Съчувствието може да бъде силно чувство за една органична раса. Вероятно тя си мисли, че унищожаването им е ужасно престъпление. Посрещача и Очакващата биха се съгласили с нея.

Именно затова крия ролята си в това.

В гигантския поток на галактиката има въртопи и приливни вълни. И макар всички оцелели да сме членове на Старата коалиция на лоялните, след като спечелихме на косъм победата преди толкова много време, във всеки един съюз има увъртания и разминавания. Ако живееш достатъчно дълго, неизбежно ще изиграеш и ролята на предател.

… Ама че любопитен избор на думи! Да не би да съм прекалил със земната телевизия? Или съм прочел твърде много човешка е-литература? Това ли е резултатът от потапянето в дивите и хаотични онлайн дискусии на тези създания?

Докато размишлявам върху това, трябва да търпя поредното дразнещо разсейване — автоматичната система на Тор продължава да излъчва онези стари „Предизвикателства към извънземните“. И сега, по една сардонична случайност, ние сме онези, които се занимават с намеса и кражби, и те настояват да спрем. Дръзко искане, което пронизва всички нас, оцелелите прокудени, които се потапяме в земната култура вече близо два века, без да плащаме за това.

И отново, ама че избор на думи! Започвам да се чудя. Дали не съм развил чувство за вина? Ако да, тъй да бъде. Изучаването на подобни чувства може да помогне срещу скуката, след като тази фаза приключи и започне новото дълго чакане. Стига да оцелея.

Междувременно пускам убедителния „Адвокат“, когото изобретих преди много време именно за тази цел — да успокоява другите и да не допуска да отговарят. Той ще намери всички необходими извинения и доводи.

Както и да е. Вината е нещо незначително, също като Съжалението.

Жал ми е за горките биологични същества, човеците, които живеят живота си без онова върховно преимущество, което имам аз. Съвършено знание защо съществувам и каква голяма или малка роля очаква да изиграя Вселената.

Чудно ми е дали някои от тях ще разберат, когато дойде времето да им покажем какво имаме за тях.