Битие

И още машини. Многобройни пиктограми на могъщи механизми покриваха стената.

Първата серия като че ли започваше долу вляво, където се виждаше двуизмерна космическа сонда, навлизаща в слънчева система, вероятно тази. Орбитите на планетите бяха отбелязани с тънки линии. Следващата картина показваше същата сонда, кацнала на обещаващ планетоид, добиваща руда и произвеждаща части за копията на самата себе си.

В следващата рамка имаше осем копия, напускащи системата. Под стилизираните сонди имаше четири символа… Тор разпозна нещо, което би трябвало да е двоично представяне на осмица; имаше също и осем точки. Не беше нужно голямо въображение, за да се сети, че другите два символа също означават осмица.

„Тази стена показва как да се чете останалото. Изобщо не са били тъпаци.“

Така започна превеждането. Този тип сонди бе програмиран да създаде осем свои копия — и не повече. Това решаваше въпроса, който не й беше давал покой години наред. Щом сложни възпроизвеждащи се сонди са можели да бродят из галактиката в продължение на милиони години, защо изобщо има мъртва материя? На теория една достатъчно развита технология би могла да използва ресурсите не само на астероиди, но и на цели планети и звезди. Ако сондите са били просто лакомници, те биха погълнали цялата галактика! Нямаше да остане нищо освен облаци от безброй космически апарати… които се ловуват помежду си, докато патологичната система не стане жертва на ентропията.

Тази участ бе избегната. Сондата майка показваше как — като е била програмирана да създаде ограничен брой копия. Този тип сонда е била програмирана така, напомни си Тор.

В последната рамка от първата поредица, след заминаването на дъщерните сонди, корабът майка се движеше към някакво кълбо — планета. Сондата и планетата бяха свързани с тънка линия. Смътно хуманоидна фигура, приличаща на карикатура на мумиите по пода, вървеше по този мост към новия си дом.

Първият разказ приключваше с това. Може би показваше как би трябвало да се развият нещата. В идеалния случай. Или как са се случили на родната планета на сондата епохи по-рано.

Имаше обаче и други истории. Други версии на реалността. В няколко от тях Сондата майка пристигаше в Слънчевата система и намираше други, които са я изпреварили. Тор осъзна, че едно от тези изображения трябва да показва онова, което се е случило в действителност в далечното минало. Но кое точно? Развълнувано проследи следващия разказ, където Сондата майка пристигаше и се срещаше с предшествениците… и до всички по-ранни пришълци имаше малки кръгли символи.

В този случай всичко продължи като преди. Сондата майка изгради и пусна копията си, след което се зае да засади планетата с дубликати на древната раса, която беше изпратила първата версия преди незапомнени времена.

— Малкият кръг означава, че другите сонди са добронамерени — промърмори Тор на самата себе си.

Гавин отстъпи назад и огледа сцената, която сочеше тя.

— Какво, малкия символ до машините ли имаш предвид?

— Те представляват типовете, които няма да попречат на мисията на тази сонда.

Гавин се умисли за момент. После се пресегна и докосна друг ред.

— А този кръстовиден символ…? — Замълча, докато оглеждаше сцената, след което отговори на собствения си въпрос. — Той показва типовете, които биха й се опълчили.

Тор кимна. Редът показваше как Сондата майка пристига, но този път насред други машини, до всяка от които имаше глиф, подобен на символа за тонг31. В този разказ Сондата майка не създаде свои копия, нито засади планетата. С изразходвано гориво, неспособна да избяга от системата, тя си намери скривалище зад звездата, далеч от другите.

— Страхува се от тях.

Тор очакваше Гавин да я обвини, че използва човешки категории, но партньорът й продължи да мълчи умислено. Накрая кимна.

— Мисля, че си права. — Отново посочи изображенията. — Виж, всеки от кръстовидните и кръглите символи се различава мъничко от другите.

— Да — съгласи се тя и се наведе напред, яхнала тихо бръмчащия робот. — Да приемем, че когато е била направена тази рисунка, в галактиката е имало два основни типа сонди на Фон Нойман. Може би две противоположни философии. И че във всеки лагер е имало някакви различия.

Посочи десния край на стената. Там имаше колона скици, изобразяващи различни варианти на машини, всеки със свой кръстовиден или кръгъл символ. До всяка машина имаше пиктограма.

Някои от сцените бяха смразяващи.

Гавин поклати глава. Явно му се искаше да не вярва на очите си.

— Но защо? Сондите на Фон Нойман би трябвало да… да…