Битие

— Сляп за… о, имате предвид, че се мотая тук, без да съм свързан с Мрежата чрез ииуер. Е, знаете, че бях дъртак и малко недолюбвах технологиите. Мразех очните импланти, които си слагаха младежите, за да са непрекъснато онлайн. Когато се налагаше да използвам подсилената реалност, просто си слагах очила, както е повелил Бог… — Хамиш примигна и продължи: — Разбирам. Казвате, че това място има свой еквивалент на Мрежата. И че аз се движа из него полусляп, неспособен да събера информация за онези, които не познавам. — Въздъхна. — Е, добре тогава. Как да…

Най-стария оцелял направи театрален жест и му подаде нещо. Очила. Старомодните очила за виртуална реалност, които Хамиш използваше навремето.

— Докато не измислите как да си направите собствен интерфейс — обясни Най-стария оцелял.

Хамиш си сложи очилата и когато погледна към хората долу, до всеки от тях имаше етикет с име.

М’м пор’лок

Лейси Доналдсън-Сандър

Жената-птица303

Йовиндра Ноониен Сингх

Емили Тан

Емили Тан!

Главният архитект на Лекарството. Единствената човешка личност, копирана вероятно във всяка кристална сонда, произведена от човечеството. Изведнъж, когато двамата с Най-стария оцелял приключиха със смаляването и стъпиха на стъклената палуба на контролната зала, Хамиш се почувства разколебан и изпълнен със страхопочитание. Какво се казва на жена, чиято идея бе обединила колебанията на човечеството по отношение на „извънземната фомитна чума“ и която бе предложила стратегия за борба срещу междузвездната инфекция и в същото време възможност да се стигне до звездите?

В отговор на интереса му в очилата запълзя обяснителен текст:

„Лекарството“ е стратегия на убеждаване на някои извънземни от артефактите да предадат софтуерните си съюзници и привличането им да работят честно и ефективно за човечеството и земната цивилизация. Методът беше вдъхновен от откриването в Астероидния пояс на останки…

Резюмето изчезна, когато Хамиш насочи вниманието си към съществото, което приличаше на гигантска видра и сега разговаряше с Емили Тан. Спомни си, че М’м пор’лок беше първото извънземно виртуално същество, което напълно прие предложението на Емили. Наричан предател от някои от спътниците му. Или Верния, защото си бе спомнил една много по-стара обвързаност.

„Първият от многото, които дойдоха на наша страна и разкриха някои хитри мемични трикове, използвани от фомитите срещу нас. Вместо да насочат човешката цивилизация към самоубийственото създаване на вируси, те ни помогнаха да изобретим Лекарството. Защото им предложихме сделка, която не можеха да откажат.

И какъв беше подкупът ни?

Точно онова, което бяхме склонни да направим така или иначе. Да увеличим за пореден път разнообразието на онова, което се разбира под «човек».“

Освен това Лекарството убеди Хамиш да промени своята версия на Движението за отказване. Да подкрепи построяването на космическата фабрика и големия лазер.

Отново премести поглед към най-яркото същество — хибрида между човек и птица, чийто етикет отвърна на любопитството му.

Жената-птица, представител на Лига на аутистите — пети клон на човечеството.

Аха. Сега разбираше. Значи не беше извънземна, а с избрана от самата нея форма. Нещо често срещано днес сред онази част от човечеството, която бе преживяла десет хиляди трагични години в очакване на виртуалната реалност и ИИ, които да ги освободят.

Сега пътниците се обръщаха в отговор на появяването му.

— Господин Брукман — каза тъмнокосата жена и се усмихна приветливо. — Чудехме се дали изобщо ще благоволите да се появите.

Хамиш инстинктивно погледна тясната й тениска и очилата интерпретираха логото.

Символ на прочутия оракул Квантовото око, който предрече, че…

В същото време се появи друг надпис:

Размер 36-D. Биографично истински и без подобрения…

Хамиш побърза да вдигне поглед обратно към лицето й. Това беше една от причините да не харесва подсилената реалност.

— Мадам Доналдсън-Сандър. — Той пое ръката й. Допирът беше топъл и реалистичен. За първи път докосваше друг на това място. — Моите извинения за закъснението ми. Оставих инструкции да бъда събуден, когато се случи нещо важно. Предполагам, че това е било доста консервативно и погрешно решение.

— Хм. Е, най-малко пропуснахте старта. Беше невероятно шоу! — Тя се обърна и махна към предната половина на обсипаното със звезди небе. — Ускоряването беше страхотно.

— По дяволите. Звучи като истинско изживяване. Не мога да си представя защо…

— О, не се безпокойте. Записахме го. Можете да изживеете събитието от най-различни гледни точки.