Битие

ВИД

нервни нормалхора +/– градят кариери +/– градят къщи

– цивилизации – семейства… разплодни-разплодни мислят линейно обсебени от време. здрав разум без рима –/–

животните живеят втъкани в пространство-времето –/ не стоят отвън да критикуват като кро-маньонци кро-мутанти – които винаги вият как нещата трябва да са други –/– жадуващи да НАПРАВЯТ нещата различни + и те наричат нас ненормални ?–!

според една теория аутистите са атавизъм – визуално интуитивно реактивни +/– Темпъл казва, че няма нищо лошо в това да си по-близко до майката-кърмилница-природа !/+

неандерталците сигурно са живели като нас + съюзени с коблита по начина, по който хората използват кучета +/!

живеят ли отново +/– в нас? нормалните(мутанти)хора избили горките талци – дали кро-маньонците ще направят същото с нас ?/? като „излекуват аутизма“ + когато природата сякаш казва „правете повече аутисти, не по-малко!“ +?

кой написа основния код, изградил интернетите ?+ изгради софтуерни империи ?+ аспита и гранични състояния… после нормалните се нахвърлиха върху игрите + виртуалните светове + НАШИТЕ светове +/+ и истинските аутисти сме из всички мрежи !/+ излизаме от нашите затвори-коптори-фризьори-фризери-сървъри-спри спри стоп стоп стоп стоп…

електрическо бръмчене. горкамама остави вратата на осветената ми със свещ стая –/– зърнах крушка в коридора +++ петдесет цикъла трептене – (светът трябва да премине на прав ток)… което ме хваща тук в капан…

истинските ми ръце се мятат / истинският глас грачи +++

в „реалния“ свят не мога нищичко + стена и удрям прозореца –/– горкамама трябва да ми отваря насила устата, за да ми даде лекарството, което ми трябва, за да живея +/– докато се гърча и мятам, а тя остарява –/+ горкамама

но мятането на ръце има значение! светове/значения се носят + мой-ии превежда + праща яркопера птица-аватар да се рее из виртграда + без да се страхува от електрокари китари

пекари + грациозност + друго аз, много по-реално от тази непохватна + мятаща се жена-щъркел +!+ но си има цена – черна ледена стена.

– усещам вълнение +++ нещо идва +++

коблитата също са нервни

някои се махат от града

16. Доброжелателство на непознат

Светът още се тресеше и ремъци се впиваха жестоко в изтормозеното му тяло. Нищо ново. Положението беше едно и също от страшно много време.

Само че сега, докато постепенно идваше в съзнание, Хакер осъзна, че ритъмът на тормоза се е променил. Вместо мъчителните тътнещи удари имаше люлеене, което можеше да ти се стори почти успокояващо, стига да игнорираш болката. Поклащането го връщаше в детството, когато семейството му се спасяваше от цивилизацията на яхтата тримаран: вдигаха твърдото летящо платно през пориви, които биха преобърнали повечето ветроходи.