Блус в лятна нощ

— Взел е колата на мама — казах аз. — Когато се поуспокои, доктор Питс ми каза, че от килера в къщата липсва цялата храна. Както и пиенето. От скрина за бельо са изчезнали одеала, чаршафи и кърпи. Когато Дюпре се обади тази сутрин, веднага отидох до къщата на дървото, но там няма никой.

— Той няма нито кредитна карта, нито пари в брой — додаде Дюпре. — Портмонето на мама не е пипано. Няма къде да отиде. Всички патрули по пътищата са предупредени да търсят колата на мама.

— Джон Хардин може и да не е съвсем в ред — каза Тий, — но за такива работи акълът му щрака. Бас държа, че си е изготвил план, и то страхотен.

— Знаете ли защо се стигна до тази бъркотия? — обади се Далас. — Защото нашите ни възпитаха да вярваме в доброто у хората. Никой нормален човек нямаше да разреши на психар като Джон Хардин да дежури край леглото на една умираща жена. Никой, освен нас. Ако бяхме възпитани не в либералната, а в консервативната традиция — като всеки бял южняк, — никога нямаше да оставим един откачен да пази мама.

— Да, но всички консерватори са егоцентрици, подлеци, реакционери и досадници — намесих се аз.

— Точно такъв искам да бъда — кимна Далас.

Въпреки че много лоши неща могат да се кажат за малките щати като Южна Каролина, хубавото в тях е, че всички живеят задружно. За по-малко от двайсет и четири часа целият щат беше на крак и търсеше червен „Кадилак Севиля“, модел 1985-а, с леко мръднал шофьор и болна жена с изтощен, нездрав вид.

Тий се залови да проверява хотелите и мотелите в целия щат, а Далас започна да се обажда на всички шерифи. Аз отидох в Чарлстън и от местния вестник започнах да въртя на всички главни редактори в щата с молба да ми отделят малко място на първите си страници за описание на изчезналата Луси. Дюпре взе да издирва приятелите на Джон Хардин по заведенията около университета. Алкохолът беше първото убежище, до което прибягваше Джон Хардин, щом умът му се замъглеше и го обземеше паниката на свободното падане. Дружеше предимно с хора, които като него смятаха, че животът е непоносим. Когато обаче научиха, че Джон Хардин е изчезнал с майка си, те веднага затрупали Дюпре с всевъзможни сведения, телефонни номера и имена на общи приятели. На третия ден Дюпре най-накрая откри единствения човек, който можеше да му каже къде се е скрил Джон Хардин и как да го намери.

Върнън Пелърин бил доста дрогиран и без много да му мисли, изплюл камъчето. Казал на Дюпре, че преди около две седмици е дал на Джон Хардин ключовете от собствената си рибарска хижа на река Едисто. Това станало в бара на Мълдун. Хижата била негова и на брат му Кейси, но той живеел в Спокейн, Уошингтън. Джон Хардин споделил с него, че трябва да се скрие в най-уединеното и тайно място в цяла Америка, за да може да напише едно есе, което щяло да промени хода на човешката история. Хижата била чиста, бедно обзаведена, но удобна за целта. До нея обаче се стигало само по вода.

На следващата сутрин взехме две големи лодки и поехме по река Едисто, южно от Оринджбърг. Ние с Тий бяхме в едната, а Дюпре и Далас — в другата. На всяка цена трябваше да върнем Луси в болницата, но трябваше да внимаваме и с Джон Хардин, защото състоянието му бе такова, че го избиваше на насилие, а тогава той можеше да тероризира цял град — нещо, което Уотърфорд знаеше много добре.

Спуснахме се по течението на буйната, преляла от дъждовете Едисто. Дъбовете от двата бряга се бяха надвесили над водата и в сплетените им клони се гушеха пойни птички и водни змии. На един от клоните, под който минахме, Далас преброи точно девет такива змии.

— Мразя змиите — обади се Далас.

— Ти остави змиите, ами помисли какво ще правим с Джон Хардин. Сега той е големият ни проблем.

— Може би ще го сварим в добро настроение — подметнах. — И ще му съобщим, че сме му купили билет за концерта на „Ролинг Стоунс“.

— Това едва ли ще помогне — рече Дюпре. — Тъй като пак пропусна датата за инжекцията си, сега сигурно е превъзбуден и пие, защото е убеден, че докторите се опитват да убият Луси. Трябва много да внимаваме с него. Ако успеем с думи да го убедим да ни предаде мама, ще бъде чудесно. Но, така или иначе, трябва да я върнем в болницата час по-скоро.

— Как смяташ, дали е въоръжен? — попита Тий.

— По всяка вероятност, да — отвърна Дюпре.

— Нали знаеш кой е най-точният стрелец в семейството? — попита ме Тий.

— Чакай да помисля. Джон Хардин.

— Страхотен е. Комар уцелва.

Минахме покрай няколко малки безлични къщи, после реката направи завой и тогава на петдесетина ярда от нас зърнахме неголям пристан. Лодката на Джон Хардин беше сложена в задния двор и добре замаскирана. Завързахме нашите лодки за пристана, разделихме се на две и запълзяхме към къщата. От комина се виеше тънка струйка дим. Въздухът миришеше на мухъл и водорасли. Меката земя бе надупчена от копитата на сърни и елени, чиито следи бяха изписали загадъчни йероглифи в калта.